Интервю с Греди Асса от Христина Бобокова

Художник с много самостоятелни изложби в страната и чужбина, участник в десетки групови експозиции и арт проекти, ГРЕДИ АССА има изключително влияние върху сферата на културата в България. Завършва стенопис, участник е в неформалната арт група „Градът“, създадена през 1985 г. През годините е преподавател по живопис в катедра „Текстил“ към Националната художествена академия, доцент по живопис, професор в катедра „Мода“ и за определен период неин ръководител, заместник-ректор на академията, заместник-председател на Национален фонд Култура при Министерството на културата, член на Висшата атестационна комисия по изобразителни изкуства и изкуствознание при Министерския съвет, изпълнителен директор на Националния дарителски фонд „13 века България“. И най-ценното – създател на прекрасно изкуство.

фотография Diana Lapin

Изкуството за Вас е житейско призвание и съдба. Кое е най-голямо Ви вдъхновение?

Вдъхновението е красива дума, описваща някакъв чудодеен изблик на енергия, която енигматично води до създаването на изключителна творба. Древните гърци и евреи, а и не само те, са му приписвали божествен произход. За мен вдъхновението е ентусиазмът от работата и стремежът да откликвам на духа на времето, така както го улавям във всеки момент.

Изкуството Ви е част от много обществени сгради, офиси и домове, както и от колекциите на големи меценати в България и чужбина. Любопитен ли сте какво се случва с творбите, след като се разделите с тях? Имате ли желание да ги видите как са поставени в интериора?

Разбира се, картините или рисунките, след като напуснат ателието или галерията, имат свой живот сред новите си притежатели. Често ми дават обратна връзка и научавам как те са станали обект на разговори и оценки или как зареждат собствениците си с чувства и идеи. Любопитен съм да видя как работите ми се вписват в новите си пространства. Интериорите, в които живеят ценителите на изобразителното изкуство, са архитектурни и естетически постижения. Вкусът към изкуството и изискванията към жизненото пространство винаги са в хармония.

Според Вас какво внася изкуството в интериора и как си взаимодействат двете неща?

Изкуството променя коренно интериора, в който присъства. Всяка творба е концентрирана интелектуална и емоционална енергия. Изкуството привлича погледа на посетителя. То не просто украсява дома, а стимулира мисленето. Картината вкарва нова гледна точка. Тя вълнува, отправя въпроси, понякога провокира. Картината взаимодейства с пространството, в което е поставена. Влиза в диалог с други произведения от същия интериор. Творбите са еднакво стимулиращи за госта, който ги вижда за първи път, и за колекционера, който отдавна живее с тях, но ги гледа с интерес отново и отново. Истинските творби никога не омръзват на притежателите си. Винаги съм вярвал, че децата, които израстват в дом с произведения на изкуството, имат шанс отрано да формират усет към изкуството, който щедро се отплаща за бъдещите им успехи.

Къде се срещат интериорният дизайн и чистото изкуство?

В много случаи самият интериорен дизайн е произведение на изкуството. Разбира се, той е архитектурна творба с утилитарна функция и в този смисъл не е чисто изкуство, което като романтическа категория е безцелно. И изкуството, и интериорният дизайн са въплътена в някаква материя мисъл. И двете дават смисъл на пространството, като взаимно се обогатяват.

Ярък пример за добро и/или лошо експониране на произведение в интериор?

Имам привилегията да познавам част от интериорите, в които са поставени мои картини. Сигурно съм късметлия, защото не мога да си спомня случай, в който да съм бил критичен към избора на място за работата си или към осветяването й.

„Интериорите, в които живеят ценителите на изобразителното изкуство, са архитектурни и естетически постижения. Вкусът към изкуството и изискванията към жизненото пространство винаги са в хармония.“

Кое за вас като творец е най-важното, за да се експонира добре една творба? Какво бихте посъветвали бъдещите собственици на художествени произведения?

Важно е творбата да стои уверено в интериора. Да има достатъчно пространство, за да бъде наблюдавана от различни гледни точки. Когато става дума за интериори с произведения на повече автори, важно е и различните творби да влизат във взаимодействие и да препращат една към друга.

В какво пространство се чувствате наистина уютно?

Чувствал съм се уютно в най-различни по стил пространства. Светлото пространство на белия куб на една галерия или минималистичният свръхтехнологизиран интериор също ми носят уют. Гостоприемни са както непретенциозната, но подредена селска къща, така и претрупаният с тежки мебели, полилеи и произведения на изкуството еклектичен парижки апартамент.

Вечният въпрос между дизайнерите и творците, когато се изгражда нов интериор, е кое трябва да е водещо –произведенията на изкуството или обзавеждането? Кое определя стила?

Безспорно даденостите на интериора се диктуват от функцията му и в този смисъл обзавеждането е водещо. Разбира се, случва се да се правят промени в интериора – стени, осветление – заради произведенията на изкуството, които ще бъдат поставени в него. Чудесен пример в това отношение е Музеят за модерно изкуство „Луизиана“, близо до Копенхаген. Отделните зали на трите свързани сгради са съобразени с творбите, които ще бъдат изложени в тях. Същото важи и за ландшафтното оформление на парка, създаден, за да даде най-добрата видимост на изключителната скулптурна експозиция, притежание на музея, в чиято основа е частната колекция на индустриалеца Кнут Йенсен. Когато мислим за дом, стилът на интериора се определя от избора на обитателите му, а неговата реализация зависи от интериорния дизайнер. Произведенията на съвременното изкуство се чувстват добре във всеки стил, стига да им е отредено достатъчно пространство.

Как комуникирате с дизайнерите по време на работа върху даден проект?

Винаги се съобразявам с мнението на дизайнера, защото това е професия, изискваща компетентност и професионализъм.

Може ли да се каже, че пазарът на изкуство в България е труден? Кога се чувствате наистина щастлив при продажба на Ваше произведение?

Пазарът на художествени произведения навсякъде по света е труден, защото е много конкурентен. Все пак в Германия например художниците имат предимството пазарът на изкуство да се опира на добре развитата музейна мрежа. Има повече от 500 музея за изобразителни изкуства (държавни, общински и частни), които непрекъснато купуват произведения и задават жалоните на успеха в съвременното изкуство при пълна прозрачност на разходите си. Пазарът на изкуство в България не може да стъпи на мрежата от общинските и национални галерии, които, ако попълват своите фондове, го правят като тайна завера. Има частни галерии, които работят добре в сложната пазарна среда, но това им коства големи усилия. Пазарът не е структуриран и заради липсата на безпристрастна и професионална художествена критика. На фона на минорните чувства от облика на пазара на изкуство бих казал, че съм щастлив, когато работите ми намират своите ценители.

„Важно е творбата да стои уверено в интериора. Произведенията на съвременното изкуство се чувстват добре във всеки стил, стига да им е отредено достатъчно пространство.“