Стиловете в интериорния дизайн, които ни карат да се чувстваме добре през 2022 г. И тези, на които махаме за сбогом.
от Лидия Манолова
Желанието да се чувстваме колкото може по-добре в пространството на дома се превърна след последните две години в приоритет дори за хората, които нямат нищо общо с интериорния дизайн като професия. Стигна се до невиждан преди това интерес към тенденциите в интериора, стиловете на обзавеждане, инфлуенсърските публикации, шоурумите и скока в продажбите на мебели и декоративни предмети за дома.
Дотук добре, ако я нямаше деликатната подробност, че в потока – какъв ти поток, река, море даже! – от информация за стилове, тенденции, брандове и имена често се чувстваме все по-неуверени в това какво търсим и какво точно искаме за дома си. Казват ни: „Най-важното е да си верен на стила си“, но, за съжаление, не получаваме с раждането си паспорт, който удостоверява кой е нашият стил. За да спестя на читателя прибягването до бърз тест в Google, само ще кажа – забавно е, но не работи. Ясно е защо – почти невъзможно е от няколко снимки на дневни да определим дали „ние сме“ Warm Industrial, Classic Glam, Happy Modern или Eclectic Collector. Или да ги наречем с по-ясни имена – индустриален, класически, модерен, еклектика. И още – минимализъм, модернизъм (нищо общо с модерен), съвременен (което не е модерен), Transitional (междинен – между традиционен и съвременен), скандинавски (не е минимализъм), рустик (да не се бърка с French Farm), Shabby Chic, бохемски, крайбрежен (да не се бърка с Nautical – морски), средиземноморски (не е морски), ар деко, азиатски зен, уаби-саби... Има и още, но изброените дотук са достатъчни, за да получим картината на съществуващите в момента интериорни стилове. Някои от тях са „избледнели“ наистина – като Shabby Chic, който изглежда обречен още с името си (изтъркан, износен шик), или индустриален (тухлените стени и видимите тръби не са най-стоплящата гледка, когато прекарваш повечето си време вкъщи). Слуховете твърдят, че минимализмът продължава да се смалява на сцената на интериорния дизайн, но това го чуваме от десетина години насам. Истината за този стил е, че е труден за постигане, скъп за изпълнение и изискващ специален лайфстайл. Разбира се, превръщането на дома в мултифункционално пространство по време на вирусна пандемия е неподходящ момент за бели стени и галерийна атмосфера и стремежът към емоционален и физически комфорт е точно обратното на това. И тъй като все повече изследвания показват, че домът ни влияе директно не само върху настроението ни, но и определя цялостното ни здравословно състояние и благополучие – тогава чудно ли е, че и през 2022-ра, третата година от глобалната пандемия, водещи са интериорните стилове, които ни карат да се чувстваме добре?
Като цяло домът през 2022 г. казва „да“ на всичко, което носи усещане за удобство, защитеност, светлина, близост до земята и природата. Не е ново – по-скоро това са свързващите нишки между миналото и сегашното. За разлика от тенденциите, които се сменят всяка година и са обусловени често не толкова от промените в начина ни на живот, а от пазара, интериорните стилове са сравнително устойчиви (нещо като разликата между настроението и характера на човека). Промяната в тях се извършва постепенно, частично, но е категорично разпознаваема – да вземем снимки на дневна стая в списание от 70-те години на XX век и на съвременно пространство, носещо атмосферата на 70-те. Десетилетието, окъпано в оранжева светлина, земните цветове и приличащите на гъби осветителни тела (Вернер Пантон, Габриела Креспи, Вико Маджистрети, Афра и Тобиас Скарпа), на ниските мебели с обемни меки силуети, на геометричните жизнерадостни мотиви беше позабравено и е едно от най-малко предизвикващите носталгия. (Нещо като къщата на баба и дядо, където обичаме да се връщаме, но не искаме да оставаме.) Още в началото на пандемията обаче запазените знаци на 70-те, полирани и внимателно курирани, започнаха победен ход в интериорите и донесоха добра печалба на реномираните сайтове за винтидж обзавеждане. Без да се повтаря дословно, стилът на 70-те днес ни дава това, от което имаме нужда – цвят, тактилни материи, небрежна елегантност, непринуденост, секси-парти-релакс настроение.
По същата причина във (въображаемата ни) топ класация на интериорните стилове се вихри и т.нар. Grandmillenial. Трудно е да се хванат точни детайли, описващи този граничен, често на ръба на кича, обзет от желание за „повече и повече“ стил. Флорални мотиви, идващи сякаш от 40-те, но в осъвременена палитра; тапети, в които царстват екзотични животни, пищни ловни и дворцови сцени (виж Moooi Wallpapers, Elitis, Dedar…). Всичко това обаче е рамка за мебели със съвременен дизайн с добавени очарователни детайли като ресни, пискюли и шнурове. Това е бунтът на „милениалите“ срещу дълго властвалия Midcentury Modern и срещу минимализма, монохромността, неутралните цветове, продиктуван от стремежа на поколението към изява на личността, към персонализиране на личното пространство.
Последните мисли ни връщат към противопоставянето между тенденции и стил и към големия въпрос за вкуса. Стилът, както знаем от Коко Шанел, е вечен и нищо друго не го убива така, както тенденциите. Зад най-запомнящите се, вдъхновяващи домове стоят личности, които имат ясна визия за това какво харесват и с какво искат да живеят – сега и в бъдеще. Смесването на стилове (често наричано „игра на стилове“ в интериорните списания) е вслушване във вътрешния си глас, освобождаване от ограниченията на епохите и периодите, търсене на собствената идентичност в морето от възможности да имаш такъв или онакъв интериор. Затова и в най-горе изброените имена на стилове има такива, които не са толкова лесно разпознаваеми. Скандинавски? Няма проблем, знаем какво е – бели стени, светло дърво, зеленина, много въздух и светлина. Алвар Аалто. Midcentury Modern? Функция, липса на орнаменти, метал, стъкло, дърво, основни цветове. Иймс. Но какво става, ако харесваме традиционния стил и все пак искаме да сме в крак с времето? Ако мечтаем за Hollywood Glam, но не бихме се разделили с чудния чипровски килим?
Да чуем МАТЮ УИЛЯМСЪН, английски дизайнер, чийто дом е висш пилотаж в еклектичния стил:
„Не мисля, че днес хората живеят както преди, всичко фиксирано и строго определено. Докато моите родители спестяваха, за да инвестират в килим, аз сменях постоянно снимките и постерите по стените в стаята си дори тогава. Дизайнът с добро качество е много по-достъпен сега – също като висшата мода. Можеш да измамиш... Най-важното е да мислиш за това как искаш да се чувстваш в интериора и с кого искаш да вечеряш.“