фотография Diana Lapin и Минко Минев
Симбиозата между изкуството и интериора носи индивидуалност, послание, дава характер, изисканост и завършеност на мястото. Но понякога постигането ѝ е дълъг и сложен процес. Изкуствоведът Христина Бобокова търси две гледни точки по темата, като разговаря с двама изявени в областта си професионалисти - интериорния дизайнер Ирина Влади и художника Греди Асса.
ИРИНА ВЛАДИ е едно от най-познатите лица, свързани с интериорния дизайн в Лондон. През 2016 г. тя се присъединява към бутиковото студио 1508, превърнало се с нейното участие само за пет години в глобален световен бранд. Ирина е в основата на мащабни проекти като Mandarin Oriental Residences в Бевърли Хилс, Four Seasons Hotels, Orient Express Hotel, Park Hyatt Residences в Лондон. През миналата година приема предизвикателството на Taylor Howes Studio да промени визията на компанията като неин дизайн директор. В началото на 2023 г. Taylor Howes ще се презентира с нова стилистика и така студиото за ултралуксозен дизайн ще посрещне своята 30-та годишнина. Проекти на Ирина са били в големи класации - 100 LuxDeco Top Designers, 50 Finest UK Designers, 100 House & Garden magazine Designers. В началото на 2023 г. тя ще открие и собствено студио в София.
Да създаващ интериори е нещо като пътуване или изживяване, което не е лимитирано и никога не свършва. Аз само поставям основните елементи, а след това може да се надгражда много. А именно произведенията на изкуството доближават най-силно до усещането за завършеност. Може би защото са твърде лични и показват части от характера на човека, който живее там.
Има нещо толкова специално в това да попаднеш за първи път в къща с много изкуство. И да не се интересуваш от арт, картините имат история и въздействат. Цветовете сами по себе си влияят, дори когато става дума за монохромност. Този момент на среща с приказността, затворена в едно платно, е сюблимен и винаги променя усещанията ни. Изкуството в интериора е най-големият знак за лукс, защото не е абсолютна необходимост, то няма функция на употреба като кресло или огледало, но създава онова наслагване на елементи, с което се отличават специалните места. Спомням си, когато на 15 години влязох в дома на Огюст Роден в Париж. Това беше първата ми среща със силата на взаимодействието на интериор и изкуство. Нямах никаква представа пред какво точно се изправям, но вече бях сигурна, че искам да съм част от този изключителен свят.
Някои проекти са семпли и не изискват специфична декоративна естетика, в тези случаи работя с по-млади и дори непознати артисти, които обаче имат усет към място и време и създават нещо специално за конкретния интериор. Други проекти са за хора, които имат вече своя колекция, и тогава моята задача е да поставя логично произведенията в пространството. Третият тип проекти са такива, които се правят като инвестиция във времето, и тогава работя с арт консултанти. Обикновено това са Visto Art в Париж, които имат огромно портфолио от проекти и контакти с хиляди артисти. Това е дълъг процес, защото всяка творба се одобрява от клиент и няколко консултанти, които определят дали има смисъл дадено произведение да стане част от колекцията.
Най-вече с компромиси и логика... Всеки си представя нещо по различен начин и това, което клиентите биха избрали, не е задължително да има връзка с визията, която аз се опитвам да създам. Затова винаги отделям месеци за пакета „арт и аксесоари“, така че и от двете страни да можем да се приспособим към нови идеи. Моята работа е свързана до голяма степен с познаване и предвиждане на характери и нагласи. Един от проблемите да проектираш е, че ставаш толкова сетивен, че хората вече не могат да те изненадат. Затова обичам много, когато стигнем до частта с изкуството. Там няма никаква логика и вкусовете са необясними.
Много често изпращам снимка на произведение, което харесвам, като насока към няколко артисти в Лондон които правят само поръчкови работи. Този момент е много интересен, защото никога не знам как те ще интерпретират творбата. Обикновено получавам само информация за материалите, които ще използват, и до финала нямам представа как ще изглежда. Миналата година, докато проектирах резиденциите на Mandarin Oriental в Лос Анджелес, имахме огромна поръчка за над 25 картини при Карл от Paynes Grey London. Всяка от тях беше на различна основа и в различен размер. Получи се прекрасно въпреки стреса да не знам какво ще покажа на клиента до последния момент.
Започнах да го правя през февруари тази година за емблематична двойка от модния бизнес. Концепцията веднага се завъртя около модната индустрия и повечето творби, които заложих, бяха на любимия ми фотограф на портрети Патрик Демаршалие. Можете да си представите колко беше драматично, когато той си отиде през март и всичките му фотографии станаха почти недостъпни. В момента участвам на търг за няколко от лимитираните му портрети – Кристи Търлингтън с бяла роза на косата и много стари кадри от ревю на Dior. Някои от основните мебели също са правени от артисти. Има две конзолни маси в хола, изцяло от муранско стъкло и ръчно рисувани в Лондон със златно-сребърен разтвор. Върху врати¬е на шкафа за напитки от стъкло егломизе е изобразена гора в тъмнозелено. Има много силно усещане за носталгия по миналото и спомени от пътувания в целия интериор.
За разлика от Великобритания, в България изкуството е много по-достъпно. Ако в Лондон трябва да избираме творби с клиент, ще е необходимо да направя предварителни уговорки за час с галериите, да им отговоря на много въпроси, свързани с проекта. У нас хората имат много по-лесен и директен допир до изкуството и мисля, че купуват повече като съотношение. Естествено, когато става дума за големи и цялостни интериорни проекти с арт колекции, такива у нас все още не съм виждала. Мисля, че тук рядко се правят и турове за търсене на изкуство към края на проекта, които могат да отведат дизайнера и клиента във всяка точка на света. Това със сигурност ще бъде следващата стъпка при интериорното проектиране у нас.
Когато е направен по правила, които устояват във времето, пресъздава успешно усещане за място и носи стил и уют. Стилът е най-специфичният критерий на добрия интериор. Онова, което отличава специалните интериори, е добра стилистика в комбинация с уникална идентичност. Има някаква неписана формула на съотношение между простота и наслагване на елементи, по която винаги се отличават интериорите с въздействие. Ако я знаех, бих била най-успешният tastemaker на света, но вместо това започвам да я търся с всеки нов проект.
„Мисля, че тук рядко се правят турове за търсене на изкуство към края на проекта, които могат да отведат дизайнера и клиента във всяка точка на света. Това със сигурност ще бъде следващата стъпка при интериорното проектиране у нас.“