Style and the city – интервю с архитекти Александър Доу и Тихомир Казаков

Александър Доу и Тихомир Казаков

SGI Architects & Masterplanners

Как новите проекти в София – жилищни сгради и комплекси – преосмислят градската среда?

София в известен смисъл е раят за архитектурни идеи, тъй като има лимитирани ограничения или контрол върху качеството и последователността на дизайнерските решения в сравнение с други европейски градове. Резултатът от това са сгради, на които може да липсва архитектурен контекст. Вземете например типична жилищна сграда от 3000 кв.м в Манастирски ливади. Тя отговаря само на себе си с минимално внимание към въздействието върху по-широката картина на околния градски пейзаж. Така в крайна сметка не остава специфичен стил или контекст, на който да се отговори. Това явление не е ново за София. Ето булевард Мария Луиза с джамията от XVI век и централния пазар от XIX век, апартаментите от XX век и търговските обекти с фасади, маркирани от 90-те години на миналия век, e зрял пример за това как случайният подход към архитектурния дизайн формулира усещане за неясна идентичност.

Когато правим мащабни жилищни проекти, все още използваме контекст, въпреки че те са до голяма степен самостоятелни. Понякога използваме исторически прецеденти и винаги взимаме предвид местоположението и околната среда, за да създадем подходящ архитектурен език. Голямо предизвикателство, пред което София е и ще бъде изправена, е ограничаването на достъпа до части от града. Това се случва поради все по-разпространените затворени общности, които заемат големи площи и въпреки че обслужват добре своите жители, се превръщат в социални острови, които ограничават публичния достъп и биха инициирали социални проблеми в бъдеще. Решението на този назряващ проблем е да предизвикаме инвеститорите и проектантите да осигуряват безопасни среди, които да бъдат интегрирани винаги е най-лесното, но това има отрицателно въздействие върху жизнеността на един град в дългосрочен план. Публичните пространства са жизнената сила на всяка функционираща общност и това може да се види в парковете в центъра на града. В крайна сметка това е въпрос, който трябва да бъде уреден чрез закона за планиране. Положителното е, че има забележимо отклонение от подхода „купувам земя, проектирам три къщи и ги копирам върху терена“. По-задълбоченото разбиране в сферата показва, че дългосрочните ценности идват от създаването на устойчиви социални среди, които запазват или увеличават стойността си с течение на времето.

Кои актуални промени в изискванията към архитектурата, следствие от различни фактори, включително и от пандемията, най-силно повлияват новите концепции?

Пандемията със сигурност насочи вниманието на хората към пазара на жилища, които им осигуряват достъп до по-високо качество на живот. В момента имаме повече проекти в Бистрица и Панчарево, отколкото навсякъде другаде, което е отражение на желанието на хората за чист въздух, по-органичен и устойчив начин на живот с лесен достъп до центъра на града. Проектите за апартаменти вече изискват достъп до поне едно пространство на открито, където семейството да може и да се храни заедно например. Що се отнася до устойчивостта, мисля, че има известно повишаване в интереса, но все още има дълъг път по отношение на това, което означава истинска устойчивост. Социалните, икономическите и екологичните аспекти на всеки проект трябва да бъдат съобразени с неговото въздействие върху околната среда. 50% от въглеродните емисии в световен мащаб се излъчват от строителството и експлоатацията на сгради, така че трябва непременно да сме готови за промяна, което би било много вълнуващо. Очаква се цунами от законодателни мерки, които да променят не само начина, по който проектираме и строим, но и начина, по който живеем. Строителите, които приемат това сега, ще имат предимство в бъдеще. Що се отнася до офисните пространства, наблюдаваме малки промени, свързани с дистанцията и шума, но нищо, което може да се нарече революционно. Да, принципът hot desk стана по-популярен, и да, компаниите оценяват въздействието на пандемията върху бъдещите изисквания за пространство, но ние, проектантите, все още използваме същите инструменти, които винаги сме имали, за да намерим успешни решения.

Дефинира ли новото строителство по нов начин идеята за лукса?

В жилищата да. Със сигурност виждаме малко по-малко златни тапети. Промяната не е драстична, но се върви към разбирането, че пространството и чистият въздух са по-ценни стоки. В сграда B52 например, проектирана от арх. Атанас Панов на ул. Будапеща, се предлагат апартаменти с изградена система за пречистване на въздуха и водата. Там имотите достигат продажна цена много над средната за района именно благодарение на имплементацията на тези нови технологии. Това е пример за устойчивост, която започва да определя лукса.

Как самите проекти формират и променят вкусовете, очакванията и съответно търсенията?

Трудно е да се каже. Не мисля, че самите сгради променят вкуса дотолкова, освен ако не са наистина иновативни. В България сградите са склонни да следват тенденциите, вместо да ги създават. Residential Park и Garitage Park са може би единствените примери, при които проектите са направили значителна промяна на пазара и са променили очакванията в начина, по който хората биха искали да живеят.

Представяте ли си тези нови проекти след 10, 20, 30 години? Какво ще осигури дълготрайността им във времето и свежестта на реализираната в тях идея за лукса?

Дълготрайността е параметър, който SGI винаги се стреми да постигне, независимо какъв е проектът. По-рано споменах, че идеята, че всяка сграда трябва да повишава стойността си и трябва да бъде истинска инвестиция, е ключова част от всеки бриф. Важно е всеки генерален план да създаде усещане за място. Терминът placemaking, или буквално преведено „създаване на пространство“, е използван в света на архитектурата, но означава създаване на социално и икономически устойчива среда. Новите проекти, особено устройствените планове, винаги трябва да отговарят на по-широкия контекст на средата и да добавят ползи към града – тогава бихме ги нарекли дълготрайни и дори транзакционни. Друг аспект на placemaking е качеството на оформлението и самият дизайн. Достъпът до връзките на обществения транспорт, управлението на отпадъците, или достъпът до обществени услуги са основни показатели за добър комфорт. Идеята за копиране на типове къщи като войници през полето не е устройствено планиране. Естетично всеки изглед от отделните имоти в един затворен комплекс трябва да е различен, за да е способен човек да знае къде се намира в рамките на комплекса и да се избегне чувството за дезориентация. Общите социални зони, както и лесен достъп за пешеходци вътре и до съоръжения извън обекта, са способи, които биха ограничили сегрегацията спрямо доходите, като деликатно създадат усещане за приобщаване. Правилната реакция на околната среда чрез правилните технически решения и подбора на материали е абсолютно ключова за създаването на сгради, които стареят грациозно. Преди триста години къщите във възрожденски стил в този регион са построени, за да отговарят както на климата, така и на околната среда. Скосените покриви, надвисналите стрехи, каменната основа с дървени странични връзки и дървена рамка на първия етаж. Това не означава, че трябва да копираме предишното, но трябва да обърнем внимание. Виждаме скъпи къщи с плоски покриви, без защити от сняг или слънце, сякаш са построени на голф игрище в Испания. Виждаме фасадни материали с петгодишни гаранции, с декоративни елементи, чиято ориентация събира мръсотия. Това не превръща къщата в добра дългосрочна инвестиция. Фасадите трябва да могат да се поддържат, сградите трябва да бъдат проектирани по начин, при който въздействието на елементите върху околната среда е смекчено. Устройственият план на проекта ни The Vale е много добър пример за онагледяване на тези принципи в действие. При него наистина присъства усещането за място и сградите са специално проектирани да се поддържат и да стареят по начин, който ще подобри естетическите им качества.