Създаването на хармония между тях е най-виталният тренд. Той кани природата в дома, за да се чувства обитателят прекрасно. Колкото по-тотално и ефимерно са заличени границите вън и вътре, толкова по-луксозно преживяване се инспирира. Архитектите, с които разговаряме, го постигат безусловно.
Вяра Желязкова и Георги Кътов, I/O Architects
www.ioarchitects.com
Кои са най-устойчивите клишета или предразсъдъци, които се налага да преодолявате, когато става дума за задание „къща с двор“ или „къща сред природата“?
Например, че големите витрини не са проблем, а достояние на съвремието; че е по-добре голяма част от бюджета да се насочи към подходящи решения за минимализиране на конструкцията и скрити интелигентни системи, осигуряващи максимален комфорт на обитаване, вместо показно скъпи мебели; че не е все едно дали материалите са естествени или имитация на естествени; че няма по-добро от оригинала. И най-вече, че инвестицията в добър архитект е най-важна за крайния резултат.
Кои са най-интересните и ефективни начини да поканиш природата вътре в едно пространство?
Спомням си един интересен проект за клиент, който беше купил емоционално малка къща от 30-те с още по-малък двор в центъра на София. Програмата му за обитаване беше невъзможна при тези дадености, при това не можеше нито да се надстроява, нито да се достроява. Оставихме къщата такава каквато е, а решихме да изкопаем целия парцел под нея, т.е да я “подстроим”. Малкият размер на двора ни позволи да го възстановим върху подвижна платформа и така дворът се придвижваше надолу, когато си долу при спалните, а през деня се качваше горе в дневната зона. Интересното е, че това сложно съоръжение, което разработихме с машинен инженер, се оказа не по-скъпо от ''луксозен'' асансьор..В този случай свързването с външната среда донякъде може да се нарече оправдан ''лукс''.
В друг проект използвахме пространството на стълбата в къщата, за да създадем ефект на перископ към гаража в подземното ниво чрез система от огледала, така че през пространството на дневната горе дворът да се отразява и ''влиза'' чак долу в гаража (Eclipse house).
В Observasion house пък качихме остъклена на 360 градуса дневна върху съвременна мастаба, така че когато си вътре, присъствието на лавандуловите и слънчогледови полета наоколо изцяло те обгръща.
Кое е по-голямото предизвикателство – да постигнеш безкрая на гледката, да кадрираш гледката или „да срежеш“ перспективата на точното място?
Голямо предизвикателство е когато изискването за гледка и перспектива присъства в заданието, при ситуация с реална липса на такава. Както беше казал един клиент на наш колега с референция Къщата над водопада на Франк Лойд Райт: ”За мен липсата на водопад не е проблем!”
Според Тадао Андо архитектурата не трябва да говори много, трябва да бъде по-скоро тиха, за да се чува звукът на природата, на светлината и вятъра. Доколко сте близо и доколко сте далеч от това разбиране?
Много ми се иска да вярвам, че чрез работата си демонстрираме изцяло тази идеология. Не сме привърженици на крещящата архитектура, в която е по-важна агресивната изява на архитект или клиент, пред деликатната адекватност към контекста.
Един от най-безспорните примери за взаимодействие на къща и природа в световната архитектура е…
Ако трябва да е един, може би Farnsworth House на Мис ван дер Рое, защото границата между вън и вътре е размита едновременно толкова тотално и ефимерно, че преживяването в нея е истински вълнуващо.
Растението, което бихте допуснали с най-голямо удоволствие в пространство, създадено от вас, е…
Всяко, без палми и фикус! Прекалено са натоварени социално-естетически…
Изгубването на сигурността и търсенето на убежище и идентичност (следствие от пандемията) – повлиява ли вече архитектурата? Трансформира ли се очакването за връзката екстериор-интериор?
За момента наблюдаваме как инвестицията в личното пространство става все по-приоритетна. Противно на досегашните правилата, че обикновено най-важна е локацията, сега сякаш по-важно е качеството на самата среда на обитаване, връзката с природата и възможностите за трансформация.