"Боклукът за едни е богатство за други" и хората, които имат познанието и сетивата да оценят красивите вещи с история и стойност наистина доказват това твърдение. Сред покритите с прах рафтове на антикварните магазини и различни пространства със старинни вещи, някои ценители успяват да открият истински съкровища за своята колекция.
Как обаче се определя цената на един стар предмет и кое го дефинира като "античен" или "винтидж" понякога е труден и доста субективен въпрос. Често истинската стойност е лична, поради което предметът няма определена "разумна" цена или основание. Това е приложимо както в търговията с произведенията на изкуството, така и при пазара на ценните вещи с история.
Когато става дума за "стари" предмети често се борави с различна терминология, което води до объркване и спекулации с думите "античен" и "винтидж". Подобни етикети, заедно с "ретро" или "класически" предполагат, че става дума за вещ, произведена в миналото, която не може да бъде закупена нова днес. "Старостта" на предмета в тези случаи носи добавената стойност, която се търси от хората, които ценят историята му, стандарта за качество и стил, които истински са съществували именно в този конкретен период от миналото.
Погрешно и подвеждащо е вещи, които са просто стари или използвани, но не отговарят на характеристиките за "антични" или "винтидж" да бъдат предлагани за такива. На пазара с антикварни предмети са възприети конкретни дефиниции, с които търговците боравят, за да се определя по-коректно стойността на "старите" вещи.
За "античен" обикновено се счита предмет, който е ценен заради своята възраст, естетически достойнства, изключителност, историческо значение, рядкост, състояние, лична емоционална стойност и други уникални характеристики. Предмет, който е на повече от 100 години!
Към изискването за тази възраст се придържат и митническите власти в САЩ. В законовата дефиниция за "античните" предмети те залагат и качествена стандартизация, според която допустимата степен на реставрация на един предмет от тази категория трябва да бъде по-малка от 50% и да запазва автентичния му вид.
При някои предмети, като огнестрелните оръжия и някои видове облекло се прилагат други модели за стандартизация, които се различават от общия случай.
Понякога търговците приемат и "80 - годишния маркер" при категоризацията на старинните вещи като "антични". В този случай те разглеждат предмета като ценен, поради факта, че отразява периода между две различни поколения.
Думата "винтидж" се използва в няколко различни случая. Най-широкото определение за понятието включва предмети, които се свързват единствено визуално с минал период във времето. В този смисъл дори не е задължително те да са произведени тогава, а просто да приличат на оригиналните предмети.
За да се избегнат спекулации и по тези въпроси, експертите в търговията със "стари" вещи приемат да се използва термина "винтидж" за предмети, които са на възраст между 50 и 100 години. Една вещ е "винтидж", ако се свързва с конкретна година или период, в който е произведена или се е появила за първи път и това трябва да бъде обявено.
Античните предмети имат характер, носят патината на времето и духа на епохата, в която са измайсторени. За да сключвате успешни сделки с антикварни предмети е добре да се запознаете и с историята, различните стилове, характерни за различните епохи. Проучвайте старателно авторите, стила и творчеството, характерно за всеки период, за да имате компетентна оценка на предметите, които привличат окото ви. Обиколете различни антикварни магазини, аукциони и изложения, за да се запознаете нагледно с характеристиките на ценните предмети. Купувайте от проверени търговци и проучвайте произхода и състоянието на вещите. Инвестирайте само в неща, които бихте искали наистина да притежавате в дома си. Колекцията ви може да има финансова стойност и да се смята за добра инвестиция, но би било неразумно да превърнете дома си в музей. Понякога личната стойност на една вещ може да засенчи всяка рационално мотивирана причина за покупката й. Важно е предметите, с които се обграждате да ви радват истински.