We are the same, или хубавото, което остана непроменено

Точно преди да започна да пиша този текст, попаднах на видео за мълчаливо сдържания сега, иначе толкова бляскаво, шумно и щедро поднасящ сладостта на ябълката Ню Йорк. Една от историите в това видео беше на Селин Каплан, парижанка, прекосила океана заради любовта преди 30 години и създала успешна рекламна агенция в Ню Йорк. Сега, заради различни по своя характер огромни затруднения, причинени от пандемията, тя си опакова багажа, за да напусне любимия град. Слушах историята й и я гледах как се движи из трептящото от светлина отворено пространство на апартамента с огромни витрини, пропускащи манхатънските силуети. Естествено приученото ми към това око регистрираше старото и съвременно изкуство по стените, антикварните огледала и свещници, книгите, албумите, мебелите на Ееро Сааринен и Филип Старк до традиционните китайски столове и тонети. И си казах, ето това е. Макар че привидно тази история е за предизвикваща тъга промяна, в сърцевината си тя крие идеята за непроменливите неща. Защото където и да отиде, Селин ще носи този свят от красота и одухотворен лукс със себе си и ще изпитва потребността да намира нови пространства, за да ги насели с него. Той е част от природата й и нищо не би могло да го заличи.

През септември дефилето, представящо колекцията Spring 2021, Ready-to-Wear, на 86-годишния King Giorgio беше излъчвано free-on-air по La7, един от основните италиански телевизионни канали, с цел да бъде отворено за широката публика. Да, това се случва за първи път. И да, нямаше го традиционния VIP front row, който аплодира моделите. Но пък я имаше непроменена и заявена вярата, че „Красотата ще спаси света“, перифразирана от Армани пред журналистите преди шоуто с думите „Предпочитам да мисля, че можем да задържим ада далеч от нас“. Непроменено беше и гениалното му усещане за елегантността – този път създало костюми от коприна и органза в пастелни нюанси на гълъбови криле, пясъци и небе. Както пише самият той „Giorgio Armani никога не е имал нещо общо с това да бъдеш добре облечен в конвенционалния смисъл. Giorgio Armani има общо с timeless елегантността, която допълва и изразява човешки характери. И това остава непроменено.“ Името на шоуто - Timeless Thoughts, също съдържа думата, провокираща времето. А може ли в един свят, съхранил някои вечни мисли, да не останат непроменени неща, каквото и да му се случва? Сред тях е и това как един костюм на Armani с непроменена сила се превръща в обект на желание.

През един априлски ден на последната обикновена пролет, отпивахме с Лучана и Джани – дизайнерският тандем, създал Veneziano+Team, ледено просеко в миланския им апартамент. Говорехме за това, че обичат да сменят местата, в които живеят, в търсене на удоволствието да изследват любовната връзка на културата и красотата. Без нито те, нито аз – докато се наслаждавах на дневната - изтънчена комбинация от лофт, екстравагантен будоар и зелен оазис, вдъхновен от Пулия, да подозираме, че следващата пролет семейство Венециано ще трябва да прекарат затворени тук. Преди време Лучана написа във fb: „През лятото на годината, наречена 2020, през която на всички или почти на всички животът се промени, аз открих албума на Пол Саймън Graceland. За мен това е като манифесто на една нова парадигма, която преоткрива корените, миксира по нов начин познанията и фокусите върху културата ни. Защото е време за нови изгреви“. Самият Пол Саймън, по повод албума казва през 1987 „Светът е баланс от надежда и страх. Аз искам да съм на страната на надеждата.“. Да, сега Земята е притихнала, няма го прекрасния шум на огромните концерти, но я има музиката, която да бъде открита. И порив за това. А щом тях ги има, значи нещо много важно е останало непроменено.

Един от най-респектиращите британски таланти, определението е на The Financial Times, Лий Брум, чиито дизайни говорят опияняващо модерния език на лукса, представи през септември новата си перла – стола Maestro. Да, направи го виртуално. Но има ли значение това, след като в създаването на магнетичния силует на стола са се преплели два вечни културни феномена – mid-century дизайна и класическата музика (Формата на металните елементи на облегалката е заимствана от извивките на валдхорната и цигулката. А на мен ми напомнят и масата Leda на Салвадор Дали, онази, стъпилата на обувка.). В този смисъл столът прави великолепни естетически и емоционални връзки с вечните непроменливи стойности. Виртуалното представяне е комбинирано с петминутен филм, показващ 30 музиканта от The Parallax Orchestra, седящи на столове Maestro, подредени според новото изискване за дистанция. В червено-черен амбианс – cutting edge на стила, в който проблясват само месинговите елементи на столовете и лъковете на цигулките, оркестърът изпълнява парчета на Григ, Дебюси и Хайдн. Докато го гледате, си спомняте как слагате перлите или смокинга, за да отидете в Ла Скала или Метрополитън. Изпитвате същото вълнение. И желание да сложите плочата с любимата си опера… Защото тя си остава непроменена, както и вълнението от нея, както и силата на един стол да освети с timeless красотата си една дневна, един следобед или една среща.

Тези дни мярнах заглавие на статия в онлайн версията на списание Frame – „Седем начина да направим „тези четири стени“ много по-вълнуващи.“ Някой ще подскочи – какво клише! Да, обикновено заглавие, конкретно, защото ставаше дума за седем красиви облицовки. Но може да се приеме и като сигнал. За това, че връзката ни с пространството, оградено от „тези четири стени“, иначе казано – нашето пространство, това, което обитаваме, остава непроменена, каквото и да се случва. И все така важна. Все така имаме нужда от него, все така търсим хармонията с него, да изразява най-добре нашия характер и да ни носи емоция. (Дори новият музей за модерно и съвременно изкуство във Фошан, Китай, новото архитектурно бижу на Тадао Андо, се нарича He Art Museum, а знакът Не на китайски назовава идеята за хармония. Вярно, че йероглифът се съдържа в името на частния колекционер, за чиято колекция е музеят, но смисълът и посланието се простират по-надалеч. А архитектурният гений на Андо го изразява с равнини, обеми и светлина, които заедно пораждат ефекта на разливаща се вълна.) С непромененото желание за хармония с нашето пространство и тази година ще запалим с вълнение за първи път камината, ще украсяваме за Коледа, ще споделяме и щастливите и тъжните неща с любимите си хора, пак там в нашето пространство, ще отваряме любимото си вино, ще разглеждаме любимите си албуми, ще внасяме нови съкровища, ще се разделяме с други… Защото в крайна сметка ние сме същите. И за зло, и за добро.