31/12/2020 Теодора Николова Галерия

We are the same, или хубавото, което остана непроменено

Точно преди да започна да пиша този текст, попаднах на видео за мълчаливо сдържания сега, иначе толкова бляскаво, шумно и щедро поднасящ сладостта на ябълката Ню Йорк. Една от историите в това видео беше на Селин Каплан, парижанка, прекосила океана заради любовта преди 30 години и създала успешна рекламна агенция в Ню Йорк. Сега, заради различни по своя характер огромни затруднения, причинени от пандемията, тя си опакова багажа, за да напусне любимия град. Слушах историята й и я гледах как се движи из трептящото от светлина отворено пространство на апартамента с огромни витрини, пропускащи манхатънските силуети. Естествено приученото ми към това око регистрираше старото и съвременно изкуство по стените, антикварните огледала и свещници, книгите, албумите, мебелите на Ееро Сааринен и Филип Старк до традиционните китайски столове и тонети. И си казах, ето това е. Макар че привидно тази история е за предизвикваща тъга промяна, в сърцевината си тя крие идеята за непроменливите неща. Защото където и да отиде, Селин ще носи този свят от красота и  одухотворен лукс със себе си и ще изпитва потребността да намира нови пространства, за да ги насели с него. Той е част от природата й и нищо не би могло да го заличи.               

През септември дефилето, представящо колекцията Spring 2021, Ready-to-Wear, на 86-годишния King Giorgio беше излъчвано free-on-air по La7, един от основните италиански телевизионни канали, с цел да бъде отворено за широката публика. Да, това се случва за първи път. И да, нямаше го традиционния VIP front row, който аплодира моделите. Но пък я имаше непроменена и заявена вярата, че „Красотата ще спаси света“, перифразирана от Армани пред журналистите преди шоуто с думите „Предпочитам да мисля, че можем да задържим ада далеч от нас“. Непроменено беше и гениалното му усещане за елегантността – този път създало костюми от коприна и органза в пастелни нюанси на гълъбови криле, пясъци и небе. Както пише самият той „Giorgio Armani никога не е имал нещо общо с това да бъдеш добре облечен в конвенционалния смисъл. Giorgio Armani има общо с timeless елегантността, която допълва и изразява човешки характери. И това остава непроменено.“ Името на шоуто - Timeless Thoughts, също съдържа думата, провокираща времето. А може ли в един свят, съхранил някои вечни мисли, да не останат непроменени неща, каквото и да му се случва? Сред тях е и това как един костюм на Armani с непроменена сила се превръща в обект на желание.   

През един априлски ден на последната обикновена пролет, отпивахме с Лучана и Джани – дизайнерският тандем, създал Veneziano+Team, ледено просеко в миланския им апартамент. Говорехме за това, че обичат да сменят местата, в които живеят, в търсене на удоволствието да изследват любовната връзка на културата и красотата. Без нито те, нито аз – докато се наслаждавах на дневната - изтънчена комбинация от лофт, екстравагантен будоар и зелен оазис, вдъхновен от Пулия, да подозираме, че следващата пролет семейство Венециано ще трябва да прекарат затворени тук. Преди време Лучана написа във fb: „През лятото на годината, наречена 2020, през която на всички или почти на всички животът се промени, аз открих албума на Пол Саймън Graceland. За мен това е като манифесто на една нова парадигма, която преоткрива корените, миксира по нов начин познанията и фокусите върху културата ни. Защото е време за нови изгреви“. Самият Пол Саймън, по повод албума казва през 1987 „Светът е баланс от надежда и страх. Аз искам да съм на страната на надеждата.“. Да, сега Земята е притихнала, няма го прекрасния шум на огромните концерти, но я има музиката, която да бъде открита. И порив за това. А щом тях ги има, значи нещо много важно е останало непроменено.   

Един от най-респектиращите британски таланти, определението е на The Financial Times, Лий Брум, чиито дизайни говорят опияняващо модерния език на лукса, представи през септември новата си перла – стола Maestro. Да, направи го виртуално. Но има ли значение това, след като в създаването на магнетичния силует на стола са се преплели два вечни културни феномена – mid-century дизайна и класическата музика (Формата на металните елементи на облегалката е заимствана от извивките на валдхорната и цигулката. А на мен ми напомнят и масата Leda на Салвадор Дали, онази, стъпилата на обувка.). В този смисъл столът прави великолепни естетически и емоционални връзки с вечните непроменливи стойности. Виртуалното представяне е комбинирано с петминутен филм, показващ 30 музиканта от The Parallax Orchestra, седящи на столове Maestro, подредени според новото изискване за дистанция. В червено-черен амбианс – cutting edge на стила, в който проблясват само месинговите елементи на столовете и лъковете на цигулките, оркестърът изпълнява парчета на Григ, Дебюси и Хайдн. Докато го гледате, си спомняте как слагате перлите или смокинга, за да отидете в Ла Скала или Метрополитън. Изпитвате същото вълнение. И желание да сложите плочата с любимата си опера… Защото тя си остава непроменена, както и вълнението от нея, както и силата на един стол да освети с timeless красотата си една дневна, един следобед или една среща.

Тези дни мярнах заглавие на статия в онлайн версията на списание Frame – „Седем начина да направим „тези четири стени“ много по-вълнуващи.“ Някой ще подскочи – какво клише! Да, обикновено заглавие, конкретно, защото ставаше дума за седем красиви облицовки. Но може да се приеме и като сигнал. За това, че връзката ни с пространството, оградено от „тези четири стени“, иначе казано – нашето пространство, това, което обитаваме, остава непроменена, каквото и да се случва. И все така важна. Все така имаме нужда от него, все така търсим хармонията с него, да изразява най-добре нашия характер и да ни носи емоция. (Дори новият музей за модерно и съвременно изкуство във Фошан, Китай, новото архитектурно бижу на Тадао Андо, се нарича He Art Museum, а знакът Не на китайски назовава идеята за хармония. Вярно, че йероглифът се съдържа в името на частния колекционер, за чиято колекция е музеят, но смисълът и посланието се простират по-надалеч. А архитектурният гений на Андо го изразява с равнини, обеми и светлина, които заедно пораждат ефекта на разливаща се вълна.) С непромененото желание за хармония с нашето пространство и тази година ще запалим с вълнение за първи път камината, ще украсяваме за Коледа, ще споделяме и щастливите и тъжните неща с любимите си хора, пак там в нашето пространство, ще отваряме любимото си вино, ще разглеждаме любимите си албуми, ще внасяме нови съкровища, ще се разделяме с други… Защото в крайна сметка ние сме същите. И за зло, и за добро. 

Top