Десетилетия наред езикът на луксозните недвижими имоти беше език на излишъка и изобилието: позлатени фоайета, мраморни акри, инфинити басейни, сливащи се с хоризонта. Но светът се промени — с напрежението около пандемиите, климатични промени и колективното преосмисляне на истински важните неща — и заедно с него се промени и дефиницията за лукс. Все по-често истинските маркери на изтънченост вече не са полилеите или вносният камък, а пространството, въздухът и светлината в един имот. Възходът на биофилния дизайн, който някога беше периферна архитектурна философия, се превърна в глобално движение, оформящо домовете на свръхбогатите и преосмислящо идеята за истинско благополучие.
В сърцевината си биофилният дизайн е прост: той внася природата вътре в дома. Но в изпълнение той е трансформативен, създавайки жилища, които размиват границите между построената структура и околната среда. В Сао Пауло бразилската компания Studio MK27 проектира домове, чиито плъзгащи се стъклени стени изчезват напълно, превръщайки интериорите в засенчени веранди. В Малибу калифорнийските имения се извисяват върху скали с коридори от стъкло, които рамкират океана сякаш е постоянна художествена творба, разположена в имота. В Токио, дори в гъстотата на града, архитекти експериментират с вътрешни дворове, засадени като миниатюрни гори, осигурявайки на обитателите оазис на спокойствие в хаоса.
За купувачите на висококласни имоти благосъстоянието се превърна в най-желаното удобство. Пандемията засили желанието за убежища, които не само впечатляват, но и лекуват. Природната светлина, която залива дневната, вече не е само въпрос на естетика — тя е въпрос на циркаден ритъм и здраве. Архитектите проектират пространства, където слънчевата светлина се движи грациозно през деня, подпомагайки съня и умствената яснота. В наскоро откритите резиденции на Aman в Ню Йорк домовете са оборудвани със системи за осветление, имитиращи естественото движение на деня, осигурявайки баланс на обитателите, които може никога да не излязат навън през работния ден.
В съвременните луксозни имоти водата се превръща във фундаментална привилегия. Тя не е просто необходимост за пиене или хигиена, а ключов елемент на благосъстоянието. Архитекти и разработчици обръщат внимание на всеки детайл: източникът ѝ, системите за пречистване, минералният ѝ състав, начина, по който тече и се усеща на допир. Така резиденциите се проектират със собствени водни системи, които доставят кристално чиста вода директно до всяка чешма, душ и джакузи. В планинските райони вилите с биофилен дизайн се снабдяват с изворна вода, филтрирана чрез естествени процеси и интегрирана в спа зони, които имитират горски потоци. Водата присъства като елемент, който обогатява сетивата: в дълбоки басейни с отражения на небето, в душове със струя, наподобяваща лек водопад, в джакузита и спа помещения, където тя се превръща в средство за медитация и възстановяване. За свръхбогатите всеки глътка, всяка капка, всяко движение на водата е маркер на изтънченост — тих лукс, който не се вижда, но се усеща във всяка клетка, като подсказва хармония, здраве и изключително внимание към детайла.
Въздухът е другият тих лукс. Вентилацията, някога чисто практичен въпрос, сега е в центъра на вниманието при елитния дизайн. Свръхбогатите инвеститори поръчват домове с клинично качество на въздушните системи, интегрирани безпроблемно в откритите планове на жилищата. В Палм Бийч именията са оборудвани с технологии, които следят качеството на въздуха в реално време, регулират влажността и филтрират алергените. Това, което някога изглеждаше клинично, сега се възприема като привилегия: да дишаш въздух, чист като на планински връх, докато седиш в частна библиотека с изглед към морето.
Следва пространството, може би най-желаното от всички. Новият лукс не е плътност, а откритост — домове с гъвкави отворени планове, които създават едновременно усещане за простор и интимност. Вместо разделени стаи, жилищата се разгръщат като пейзажи. В Ривиера Наярит, Мексико, вили на скалите се спускат към океана, всяко ниво със собствени тераси, засадени с местна флора. В каньонските имения на Лос Анджелис дворовете, градините и басейните се вплитат в архитектурата, заличавайки границата между вътре и вън.
Материалите в тези пространства са също толкова важни, колкото и пропорциите им. Студените, полираните повърхности отстъпиха място на текстури, които отразяват природния свят - рециклиран дъб, ръчно обработен камък, глинени мазилки, които „дишат“ с въздуха. Ефектът е тактилен лукс — сетивно удоволствие, което не се намира в блясъка, а в докосването, в радостта от плъзгане на ръка по суров лен или топъл варовик. Това е стил, който се чувства едновременно вечен и модерно ориентиран, дълбоко свързан със земята, тих разкош.
Биофилният дизайн носи със себе си и аспект на устойчивост. За едно поколение купувачи, което е все по-загрижено за наследството си, домовете вече не са само изложбени предмети, а израз на личен мироглед. Жилище, което използва максимално дневната светлина, намалява енергийните нужди; едно, което включва естествена вентилация, намалява зависимостта от механизацията. В Гърция новите вили по Ривиерата на Атина са проектирани със зелени покриви и засенчени дворове, препращайки към традиционните цикладски форми, докато елегантно се съобразяват с модерната еко-осъзнатост. В Скандинавия строителството с дърво достига нови висоти, създавайки луксозни хижи, които са едновременно екологично чисти и зашеметяващо изтънчени.
Обединяващото във всички тези проекти не е просто естетиката, а философията: вярата, че истинският лукс трябва и да подхранва. Това не е малка промяна. За свръхбогатите домът често е сцена — място за развлечения, за показване на колекции от изкуство, за демонстрация на статус. Но нарастващото желание е за домове, които също така са и убежища, пространства, които защитават от шума на напрегнатия свят. В този смисъл биофилният дизайн предлага едновременно спектакъл и утеха, създавайки пространства, които впечатляват посетителите и същевременно обгръщат обитателите в спокойствие.
Може би най-ясният знак за тази еволюция е как разработчиците позиционират своите знакови проекти. В Дубай, някога синоним на блясък и излишък, новите луксозни резиденции вече наблягат на спокойствие, естествена светлина и частни градини, окачени високо над града. В Лондон, стъклените пентхауси в Найтсбридж представят зимните си градини с почти същата гордост, както и своите консиерж услуги. В Сингапур вертикалните гори се изкачват по фасадите на луксозни кули, предлагащи на жителите рядката привилегия да се разхождат сред зеленина на няколко етажа над земята.
Днешният възход на биофилния дизайн в света на луксозните имоти разкрива една по-дълбока истина: богатството вече не се измерва единствено с притежания, а с усещания. За глобалния елит върховното удоволствие е да се събудиш със слънчеви лъчи, пречупени през зеленина, да вдишаш кристално чист въздух пред безкраен хоризонт, да обитаваш пространства, които съчетават безмерност и интимност. Днешните символи на разкоша не се крият в кристални полилеи или редки мрамори — те се раждат в светлината, въздуха и пространството, които ни карат да се чувстваме истински живи.
Photos: Architectural Degest, Atul Pratap Chauhan, Talib Chitalwala, Paulo Periera, House Beautiful, houseofblaylock.com, Finbarr Fallon, Bjarke Ingels Group, Studio MK27, Fernando Guerra FG+SG.