Известен архитект, трагично загинал художник, безследно изчезнали мебели, една офицерска сабя и десетки човешки съдби – Стоян Стайновата къща в Казанлък е богата на истории
Къщата с кулата, както е известна на казанлъчани, е една от най-забележителните сгради в града. Дълги години е и най-високата, най-различната, както и първата изцяло електрифицирана жилищна сграда тук. Строена е по проект на прочутия софийски архитект Никола Занков и завършена през 1905 г., а двайсет години по-късно Иван Милев зографисва стените на салона й по поръчка на Маню Стайнов.
„Иван Милев е бил нещо като семеен художник,“ казва Михаил Стайнов, внук на Маню Стайнов и последният роден в къщата.
„У всички Стайнови има негови картини. На първо място портрета на писателката Анна Каменова, също „Змейова сватба“, „Три Светители“. Братя Стайнови възлагат на него да нарисува портрет на патрона на фирмата Петко Т. Стайнов, но той изгаря при бомбардировките над София през 1944 г.“
Михаил пази много спомени от къщата. След като тя е одържавена през 1948 г., семейството му се изселва в София, но през летата се връща в Казанлък.
„В стаята със стенописите и целия втори етаж бяха настанени офицерски семейства. Моето царство беше таванът. Там бяха събрани част от мебелите и вещите от помещенията, които се обитаваха от наложените наематели. Шестоъгълната стая под кулата беше подредена като работен кабинет с огромно бюро и библиотека. Имаше запазени играчки от баща ми, ракли с дрехи на дядо ми, баба ми и прабаба ми, един генералски мундир на брата на прадядо ми. Там беше скрита офицерската сабя на дядо ми. Баба ми и всички хора, които идваха у нас, ми разказваха за дядо ми Маню. Бяха минали 20-ина години от смъртта му, беше се сменил режимът, но хората не го забравяха и държаха да споделят възхищението и благодарността си към него с мен. В детските ми спомени на първо място беше този ми дядо герой.“
Именно Маню е човекът, който кани съгражданина си Иван Милев да изрисува стените на най-ползваното помещение в къщата. Току-що дипломирал се с отличие в Художествената академия в София, 27-годишният художник се увлича по актуалния в Европа сецесион, но го преплита с елементи от българския фолклор и иконописта. Именно това прави творчеството му напълно уникално. Такива са и стенописите в Стоян Стайновата къща - монументални образи на селска мадона, селянин, жетварки, селянка със сноп.
Милев проектира и цялостното оформление на помещението и обзавеждането. След одържавяваното обаче тези мебели за безвъзвратно изгубени.
„Разказвали са ми, че обзавеждането е било решено в неговия етно-сецесион стил. Около огнището е имало миндерлък, голяма софра и копия на домашни инструменти за предене. На стената е имало полици с характерна посуда и народни музикални инструменти,“ разказва Михаил. Мебелите за изнесени под предлог, че ще се използват за реквизит за театралната трупа при читалище „Искра“ и така ще бъдат спасени от национализацията. „В средата на 50-те години, когато се оказва, че къщата остава на собствениците и настаненото офицерско семейство в писаната стая я освобождава, баба ми търси покъщнината в читалището, но нищо не намира.“
Михаил Стайнов разказва още, че градината на къщата дълго време се смята за най-красивата в града. „Беше открита с ажурна ограда към ул. „Петко Стайнов“. В тази част, където сега има двуетажна къща, беше решена като парк с много трева, божури, храсти, бор и кестен. В ъгъла имаше оригинална кръгла беседка с кръгла маса и пейка околовръст. По протежение на цялата ограда имаше дървена рамка, по която се виеха пълзящи рози. Такава дървена рамка опасваше и терасата, също покрита с пълзящи рози.“ Градината може да няма вече много общо с първоначалния си вид, затова пък къщата и рисунките на Иван Милев са напълно реставрирани. Стенописите са възстановени в периода 1982-1986 г., а миналата година – и самата сграда.
Реставрацията й е дело на арх. Александър Стайнов и включва възстановяване на повредените от времето елементи, външните дограми, запазени са оригиналните стари австро-унгарски плочки. В този вид Стоян Стайновата къща очаква новия си собственик. „Бих се радвал, ако попадне в човек с вкус, уважение към историята на къщата и възможности да я поддържа в добро състояние,“ споделя Михаил Стайнов. В идеалния случай той си я представя като „заможна еднофамилна къща, която 2-3 пъти в годината (например за празниците на Розата, на Тракийските царе, на Чудомир) отваря врати за посещение на стенописите и евентуална друга колекция на стопанина. Има възможност да се организира като частен музей или културен център на първите два етажа, а на тавана да се устрои жилище или офис.“
Разгледайте офертата ТУК.
Вижте целия текст в дигиталния брой на списанието ТУК.