В гражданския и търговски оборот ежедневно се сключват множество и различни договори, които пораждат богат спектър от права и задължения за страните.
Законът позволява на страните по един договор да уговорят санкция за виновната страна при неизпълнение на поетите задължения, която санкция ще играе ролята на обезтещение за изправната страна. Именно такава санкция за неизпълнение е неустойката.
Разликата между неустойката и правото на обезщетение за претърпени вреди е, че неустойката е предварително определена между страните и не е необходимо да се доказва размера на претърпените вреди. В случаите в които страните са уговорили по-ниска неустойка от претърпените вреди, кредиторът има право да получи обезщетение за разликата, но следва да се докаже размерът на вредите. За да възникне правото на изрядната по договора страна да получи неустойка трябва да се докаже единствено, че длъжникът не е изпълнил задължението си и да има уговорена клуза в договора за дължима неустойка.
Страните са свободни да договорят размера и периода, за който се дължи неустойка, но все пак законът въвежда и известни ограничения, тъй като една неустойка, която е прекомерна има реален шанс да бъде намалена от съда. В случаите в които неустойката е част от договор, сключен между търговци, тя не може да бъде намалена поради прекомерност, но това се отнася само за търговските отношения.
Относно начина на определяне на неустойката съществуват много възможности: във фиксиран размер и задължение да се заплати при неизпълнение на конкретно условие от договора, в размер на определен процент от договорната сума за всеки ден забава, като може да има крайна дата на начисляване, а може и да е за всеки ден забава без фикрисан краен срок, като всичко зависи от волята на страните, следователно е добре да значете че вие самите, като страна по договора може да влияете на неустойката, но както споменахме и по-горе желателно е да се избегне завишен размер на неустойката за да няма основания същата да бъде намалена впоследствие от съда. Нейната роля е да обезщети вредите, които изправната страна ще понесе от забавено, лошо или неточно изпълнение. Още един пример за свободна договорка по отношение на неустойката е, че същата може да бъде различна за страните по договора, предвид различните им права и задължения.
Интересен казус е случай в който имаме уговорена неустойка без фиксиран краен срок за парично задължение, като в тази ситуация не следва да се начислява законна лихва за забава, тъй като за едно и също задължение длъжникът ще понесе две санкции.
Като потенциални страни по договори, които съдържат клаузи за неустойки е полезно да знаем, че ролята на този правен институт е внасянето на баланс в осношенията между страните и стимулиране на всяка една от тях да изпълнява съвестно поетите задължения.
Всички права запазени. © 2022 Unique Estates
