Първият китайски топ модел Кай де Бак превръща пекинския си апартамент в мини галерия. Признава, че следва сърцето, а не портфейла си в избора на изкуство.
През 1979 г. в Пекин, при закрити врати, се провежда първото ревю на френския моден дизайнер Пиер Карден, благодарение на организацията и подкрепата на прочутата Сун Куей, известна като мадам Сонг, или още съпруга на българският художник Марин Върбанов. Тя е основен двигател на китайската визита на парижкия майстор на модата и причина сред водещите модели на дефилето да се окаже и красавицата Кай де Бак, която тогава все още се подвизава с китайското си име Шъ Кай. Актуалната си аристократична фамилия и трайния интерес към изкуството Кай дължи на първия си съпруг – французин. Неслучайно вместо бащата на младоженката, пред олтара Кай се изправя заедно с Пиер Карден, когото и до днес нарича „папа“. За дълъг период от време китайската красавица е представител на Пиер Карден в Китай, което я провокира както да запази големия си апартамент в изискана жилищна резиденция в сърцето на Пекин, така и да закупи апартамент в Париж, в близост до Айфеловата кула.
Имаме шанса да попаднем в артистичния й дом в китайската столица, заради близкия й контакт с българския художник Виктор Попов, чиято кариера Кай следи отблизо в Пекин, където се намира една от любимите й китайски галерии – Yishu 8, основана от парижанката Кристин Кайол. На 170 кв.м. с помощта на близък приятел – интериорен дизайнер Кай де Бак разполага най-ценните си притежания – голямата арт колекция, уникални бижута и гардероб, и прекрасно куче, порода хъски, на име Коняк, което я съпътства навсякъде. С амбиции в областта на модата, в настоящия момент първият китайски топ модел, пробил в Европа, работи върху мащабен проект за откриването на галерия в Маями. „Обичам да експериментирам и се впускам с много настроение и очаквания в нови приключения. Концептуалната галерия – магазин в Маями ще представя селекция от арт творби и дизайнерски предмети, които придават на ежедневието онова усещане за празник на живота, което ни кара да мечтаем“, разкрива бизнес идеята си Кай. С много контакти във всички възлови точки по света, не е трудно да се представим, че там ще намерят място само най-интересни и красиви произведения на изкуството. С подчертано прецизен филтър за красиви хора и нещата от живота, тя вдига много високо летвата, както към собствените си притежания в областта на изкуството, така и към онези, които ще се продават в галерията й в Маями. „Не правя компромиси с нищо. Научила съм го от моята учителка в живота – мадам Сонг, която обожавам. Тя направи чудеса от храброст, за да се случи както дефилето на Пиер Карден в края на 70-те години в Китай, така и заснемането на част от сцените на „Последният император“ на Бернардо Бертолучи в Забранения град. Изключителна жена и вдъхновение. Направи толкова много за културата и за модата в Китай, във време, в което беше много трудно да се проправи път на всичко, което идва от Запад. Благодарна съм на съдбата, че ме срещна с нея и с изключителния й съпруг Марин Върбанов, който беше най-благородният човек, когото познавам. А повярвайте ми, познавам много благородници и аристократи, които не могат да му стъпят на малкия пръст. Изключителен човек, философ и гениален артист. Заради него в сърцето ми има специално място за България и се радвам, че в колекцията ми попадна и българският артист Виктор Попов, с когото се запознах чрез галеристката му в Пекин – Кристин Кайол. Благодарение на нея сред ценните притежания в дома ми са й арт творба на Хуан Ганг, както и картина на Кон Нин – забележителен артист и еко активист!“.
За разлика от мнозина колекционери на китайско изкуство, които залагат на традиционната калиграфия, Кай е почитател на съвременното китайско изкуство. В дома й се намира и една от най-прочутите скулптури на китайския лидер Мао Дзедун, създадена от Суей Дзиангуо, както и картина на Мао, нарисувана от дъщеря й Джейд в стилистиката на Анди Уорхол.
„Бях чела интересно проучване за китайските колекционери, с което съм склонна да се съглася. Направено е в рамките на традиционно провеждащото се арт изложение в Хонг Конг – Арт Базел, Хонг Конг. Там имаше интересна тенденция, която авторите на проучването бяха забелязали като често проявяващ се фактор в избора на колекционерите от Китай - че разполагат с много пари, както и с много пробойни в общата си култура, което ги провокира много често да купуват картини като инвестиция, а не като форма на пристрастяване. Е, аз съм от другата, по-малката половина от китайски колекционери, които купуват изкуството, следвайки сърцето, а не портфейла си. В този ред на мисли сигурно нямам сериозно значение в тефтерчето с контакти на всеобщия китайски любимец Джън Фандзъ, който преди години продаде едно от своите ранни платна на стойност от 5 млн. долара – с над 3 милиона от очакваната цена, донякъде и заради галерията, която го представи извън Китай – Gagosian Gallery. Това няма значение за мен, защото изкуството, което купувам аз не е с масов характер. Тоест не съм щастлива от факта, че освен мен, този артист се купува и от Рупърт Мърдок, да речем. Интересува ме стойността, както на работата, така и на артиста, а в тази комбинация често се появяват големите въпросителни!“.
Имаме шанса да прекараме в компанията на Кай де Бак няколко часа и оставаме с впечатлението, че сред годините, прекарани в модния бранш, най-важното нещо в работните й отношения и в наръчника й на колекционер е моралът. Може би заради това, колекцията й не е типична за масовите разбирания за селекция от арт творби, които са инвестиция в един по-далечен план. За китайската красавица, омагьосала маестро Пиер Карден, красотата съществува само в най-чистата си форма – като сакрален елемент на съзерцание.