NIKYOTO - MOTION & EMOTION

Художничката Никол Андонова за вдъхновението, рамките и духа, който ги прави различни.

от Мария Касимова-Моасе / фотография Рой Хил @3 FRAMES

NIKYOTO e артистичният псевдоним на Никол Андонова. Означава Никол в Киото и се родил след едно посещение в известния японски град, което се оказва точка на емоционално и творческо преобръщане за художничката. Всъщност Никол или NIKYOTO не си спомня някога да не се е занимавала с изкуство под една или друга форма. Професионалният ѝ път обаче започва през 2015, когато създава първите си дигитални сюрреалистични портретни картини, свързващи реалността с имагинерни, мечтани светове. За да се откроиш в пространството на съвременното изкуство, трябва да имаш свой почерк – този, с който NIKYOTO е разпознаваема, е изключително оригиналната ѝ работа със смолата. Въображението и ръцете ѝ раждат т.нар. изтичащи картини – работи, в които движението сякаш не е спряло и във всеки миг превръща рамката в отправна точка за нова промяна. Извън рамката са още бижутата и модата, които създава NIKYOTO. Те също носят нестандартния ѝ поглед към материята като изразител на стремежа за вечно и неспирно движение. Едно красиво бягство от етикети, рамки и ограничения.

Как бихте се представили на един пътуващ човек, когото сте срещнали на случайно лятно място за няколко минути?

Обикновено не е в стила ми да изпадам в детайли за себе си, но въпреки това бързо ме разкриват, че нося творческа душа. Ако обаче съм с децата си, винаги с гордост заявявам, че съм техен родител.

Като дете каква смятахте, че ще станете? А защо станахте това, което сте?

Изкуството винаги е било част от моето детство, но желанието за комуникация и социална активност са доминирали. Бях основател и председател на младежкия Ротари клуб в родния ми град. Помня, че тогава мечтата ми беше да се занимавам с политика като баща ми.

Как ще опишете първата си запомняща се среща с изкуството?

Още на двегодишна възраст съм изрисувала студентската книжка на баща ми, разбира се, в „абстрактен сюрреализъм“, благодарение на което си е взел всички изпити със завидна лекота. Явно съм притежавала талант (смее се). В осъзната възраст помня първата си изложба. Бях на пет години и рисувах във фондацията на проф. Минко Балкански. Тогава избраха като моя най-добра творба отново нещо доста нестандартно – зелено чудовище, ха-ха!

Картините ви са модерни и предизвикателни за конвенционалния вкус. Какво ви се иска хората да преживяват чрез тях?

Иска ми се да пораждат емоции и въпроси, а тези, които ги разбират, да усещат посланието. Пластиките, които правя в момента, не са нещо, което съм изучавала или срещала в арт средите. Въпреки това те ме описват доста осезаемо като артист.

Правите още мода и бижута. Как се допълват тези форми на изкуство за Вас?

Да, това се случи доста спонтанно и експериментално, но продължи поради позитивната обратна връзка с хората. Аз обичам да сюрпризирам публиката си и така ще бъде.

Кой е най-подходящият купувач на Вашите творби?

Не бих си позволила да слагам в рамка който и да било ценител на изкуството. Не отхвърлям нито
един профил на купувач, но винаги се надявам това да е човек, останал докоснат от творчеството ми.

Как се чувствате като жена артист и какви са предизвикателствата пред Вас?

Чувствам се съвсем на мястото си и в правилните обувки – в моя случай гумени ботуши (смее се). Предизвикателства има много и благодаря на Господ всеки ден за тях!

Как се ражда едно Ваше произведение?

От въображението ми, през творческото решение как да я материализирам, до ръцете ми, които я създават като творба, за да я видя пред мен с всички сетива! Процесът винаги е много емоционален заради мен самата и много често трудоемък и капризен заради смолата.

Как да избираме произведенията на изкуството в дома си? Как се купува картина?

Картина се купува най-вече със сърце, не с разум. Поне аз така купувам изкуство. Това не е каприз, нито нещо, което подменяш с лекота. Изкуството е сътворение и любов. Начин да общуваш с артиста извън физическото му присъствие.

Ако можехте да промените нещо в биографията си на артист, какво би било то?

Не искам да съм тривиална, но нито миг. По-скоро бих опитала да запаметя по-добре всеки мой артистичен период, докато бързам към следващия.

Коя световноизвестна творба бихте искали да сте я направили Вие?

Съвсем скоро бях във Вечния град – Рим. Може би шедьовърът, който винаги ще ме удивлява и вдъхновява, са фреските на Микеланджело в Сикстинската капела, които за мен са Божествено сътворение и връх в изкуството от епохата на Ренесанса. Не само защото са дело на един от най-великите творци на човешката цивилизация, а защото до ден днешен крият пленителни тайни и будят въпроси у милионите посетители от цял свят. Това е изкуството. Магия!