08/10/2024
Lifestyle
Като повечето музиканти инструменталисти цигуларят Васко Василев не е особено разговорлив. Съдбата ни е срещала многократно през годините покрай най-различни ситуации и в разнообразно обкръжение, но той винаги е бил тих, ненатрапчив и неизменно усмихнат. Някак по детски концентриран в думите на другите, наблюдателен и вглъбен. Виртуозността и безспорният му талант не само не са осакатили личността му, а напротив – запазили са я романтично чиста, стигнала до нас сякаш от друго време и друго пространство…
от Мария Касимова-Моасе / снимки SY11
Кариерата на Васко Василев прилича на приказка за успеха. Всичко започва още когато едва седемгодишен свири като солист на Българския камерен оркестър в столичната зала „България“ под диригентската палка на Дина Шнайдерман. На девет години записва първата си дългосвиреща плоча със Софийската филхармония и главния ѝ диригент Константин Илиев. Следва стипендия и обучение в Москва, диплома от Пловдивската музикална академия, безброй спечелени световни конкурси и мястото на най-младия концертмайстор на оркестъра към Кралската опера в Лондон, когато е едва на двайсет и четири години. Оттогава до ден днешен Васко Василев е със запълнен график от концерти, преподавателски сесии и записи за няколко години напред. Зад гърба си има десетки записани албуми. Свири както класика, така и музика с по-модерно звучене. Не се притеснява да експериментира, като използва електронни средства, за да обогати или промени звука на цигулката си. Обожава да свири с приятели и затова мащабните му представяния на сцена винаги са музикантски срещи с много настроение и импровизаторски дух. Публиката го обича и следва безрезервно, а доказателство за това е и успешното му току-що приключило Акустично турне на сцените на четиринайсет български града. През септември пък един друг виртуоз на цигулката – Ара Маликян, ще свири за пореден път на българска сцена, този път в Античния театър в Пловдив. В анонсирането на концерта си световноизвестният музикант не пропусна да отбележи четирийсетгодишното си приятелство и съвместна работа с Васко Василев. Любовта към музиката и богатият музикален вкус свързват Васко и с още една знаменита личност – британският крал Чарлз III. Коронацията му на 6 май тази година имаше свой специално подбран оркестър, който трябваше да изсвири 45-минутна компилация от класическа и съвременна музика. Селекцията бе одобрена лично от монарха, а концертмайсторът на Кралската опера Васко Василев стана и персонален кралски концертмайстор на специалния Coronation Orchestra. Чест, която вписва името на Васко Василев на страниците не само на музикалната, но и на световната история. На следващите страници обаче ще срещнете цигуларя Васко Василев, такъв какъвто малко хора са го виждали. С чувство за хумор, самоироничен, напълно далеч от всеобщата представа за слава и успех. Изискващ повече от себе си, отколкото от другите. Свободен. И по един все още детски начин мъдър, позитивен и добър.
Единствената разлика, която виждам, са побелелите коси… Сигурно би било хубаво да кажа нещо мъдро, обаче не знам какво – все така гледам на света през очите на люлинско дете от блока до полето. Някак и себе си така виждам.
О, да. Категорично - или ватман на 20-ката, или портиер в хотел с палто, шапка и ръкавици.
Това е съпругата ми! И бихме имали, т.е. ние и сега имаме прекрасни хармонични взаимоотношения.
За добро или за не чак толкова добро, аз винаги съм себе си… опитвам се да живея и да се държа така, че да не нарушавам свободата на близките си, но и да знаят, че съм винаги наблизо и могат да разчитат на мен. За всички хора съм достъпен и лек за общуване, не се преструвам и навсякъде намирам някаква причина да се чувствам добре.
Различна е гледаната точка към успешна кариера. Моята е, че имам много още какво да направя, за дасе сложа в тази категория. Успешни кариери имат артисти като Майкъл Джексън, Франк Синатра, Стинг, „Ролинг Стоунс“. Аз съм далеч от този момент, но не съм неблагодарен, разбира се – все пак имам работа, която обичам, и е достатъчна, за да живея живота, който искам.
Живея в нея… ако не свиря, слушам. Харесвам стари албуми, нови парчета, познати артисти, непознати. Музиката няма какво да ми вземе, т.е. аз ѝ давам доброволно това, което имам, чрез цигулката си.
С риск да Ви разочаровам, няма почти никакво значение… адаптирам се много бързо към всякаква обстановка и условия.
Никаква. Вече и след ковид пандемията освен от цигулката си нямам никаква привързаност към нищо и никого. Този период беше доста отрезвяващ за цялото човечество и някак с удоволствие преоткрих непосилната лекота на независимостта от всичко и всички :)
Да правиш каквото си искаш в музика и това да бъде оценено отпубликата. Тогава усещането за свобода е изключително пълноценно. На мен например не ми тежи това, че животът ми се събира до голяма степен в екселска табличка от ангажименти и логистика, това няма нищо общо със свободата. Когато обаче свиря нещо, което ме е развълнувало и ми харесва и публиката го приеме със същата радост, тогава идва ефектът на космическото удоволствие и свобода.
Няма такова нещо… това е твърде божествено занимание за мен :) аз съм лесен на прошка…
Да съм на диета… сцената изисква да си във форма, а аз обичам вкусната храна.
Знам ли… може би хамалската работа. Имам винаги куфар, раница, цигулка, които постоянно мъкна нанякъде – метро, такси, коли под наем, влакове, самолети, хотели, зали… По време на турне се шегуваме, че времето, в което свирим, е почивка от пренасянето на нещо от точка А до точка Б.
Категорично бих свирил повече на пиано. Иначе няма нещо, за което да съжалявам и да искам да променя.
ключ сол – цигулка
небе – самолет
тишина – легло
завеса – Royal Opera House
щастие – турне
детство – рогчета
море – Kитен
мечта – къща в Родопите
бъдеще – къщата в Родопите, но с много животни
тъга – брат ми
часовник – Картие
Фантазия във фа минор от Франц Шуберт, D.940, за пиано на четири ръце.
Mоментът сега, в който давам това интервю.
Полет на EasyJet от Валенсия до Лондон и вечерта спектакъл в Кралската опера.
Всички права запазени. © 2025 Unique Estates
