13/07/2016 Ралица Стоянова Галерия

Балчик – градът, в който една кралица остави сърцето си

„Балчик беше моето завръщане към морето – моята първа любов. Родена на остров, душата ми страстно жадуваше морето“, казва румънската кралица Мария, която си построява дворец в града. Строителството се извършва в продължение на десет години – от 1924 до 1934 г. Лятната резиденция на кралицата е проект на италианските архитекти Америго и Аугустино.

За своя морски дом Мария купува мебели и предмети от Далечния Изток. Във вила „Синята стрела“, например, всички орнаменти по мебелите и входната врата са с приказен сюжет. На всеки етаж има баня с порцеланова вана. В една от залите е закачена картина на русалка. В мемоарите си кралица Мария споделя, че като дете заедно със сестрите ѝ много обичали майка им да им чете приказката „Малката русалка“ и винаги се просълзявали в края ѝ. Надали тогава Мария си е представяла, че някой ден ще притежава дворец, в който ще се разбиват морски вълни.

Ако резиденцията на румънската кралица е скромна на фона на някои пищни барокови замъци в Италия и Германия, например, то градината, която я огражда, е огромна, разкошна и подредена по конец със сезонни цветя. В края на пролетта и началото на лятото това са рози, нацъфтели във всевъзможни цветове. Кралица Мария оформя градината заедно с дъщеря си Илена и градинаря Жул Жани в периода 1933 - 1937 година. Можете да прекарате часове сред райските ябълки и смокините, а пред погледа ви да няма нищо друго освен най-любимото синьо.

Кралица Мария умира през 1938 година в Румъния, но сърцето ѝ остава в Балчик... буквално. По нейно желание, след смъртта ѝ то е поставено в златно ковчеже и е занесено в любимата ѝ морска градина. Ден след като Южна Добруджа е върната на България, на 8 септември 1940 година, адютантът на кралица Мария, генерал Еуженио Звидинек, го отнася обратно в Румъния.

Напълно разбирам кралицата, която оставя сърцето си в северния морски град. В Балчик животът се случва без усилие. Розите цъфтят дори в необитаемите къщи. Дъждът се отбива за малко, без да ядосва морето. Птиците са единствените нарушители на тишината. След една седмица градът ви е станал родина, а вие сте уверени последователи на теорията на Хемингуей за провинцията и морето.

Балчик ви кани да забавите темпо и неусетно да усвоите кроткия му ритъм. Спане до късно в стая с изглед към морето. Дълго кафе на верандата. Следобед с книга в ръка на малкия изкуствен плаж. Тук морето не го е грижа за туристите и затова не си е направило труда да им осигури плаж. Ако много държите на голяма ивица с идеален ситен пясък, можете да вземете колело под наем, да сложите хавлия в коша му и да изминете десетте километра до съседна Албена по крайбрежната алея, наричана от местните „дамбата“. Вечерите обикновено започват с разходки по същата тази алея, продължават с хапване на миди и други морски дарове в някой от ресторантите, решени в бяло и синьо, и завършват с аперол шприц и крака в пясъка в бара до двореца. Нощният живот се изчерпва с този непретенциозен бар. Балчик не е парти дестинация, а място за зареждане. Суровите варовикови скали и стръмните улици, които спират дъха, носят една особена енергия, присъща само на Балчик. Енергия, която ви кара да си оставите сърцето в този град и да се връщате всяка година за няколко пълноценни вдишвания. За доза море и смисъл. 

Top