„Фотографиите съдържат нашето настояще, което много бързо се превръща в наше минало. Именно тази заложена в тях носталгичност им придава могъща емоционална сила“, казва Филип Гарнър в интервю специално за Unique Estates Life Global View.
от Ивайло Харалампиев / фотография © Camera Work Gallery
През 1997 г. по време на вечерна разходка из Берлин немско-американският фотограф Хелмут Нютън показва на своя приятел, графичния дизайнер и арт директор Кристиан Динер, старинен гараж, използван в момента за арт студио. Опитното око на Нютън е регистрирало, че това е „перфектното място“ за галерията, която Динер мечтае да отвори заедно с утвърдения колекционер на фотография Герт Елферинг. Именно там започва историята на Camera Work. Името на галерията заимстват от издаваното от американския фотограф Алфред Стиглиц между 1903 и 1917 г. списание.
Още в началото Динер и Елферинг решават да представят както някои от най-известните фотографи в историята, сред които Ричард Аведон, Питър Линдберг, Ървинг Пен, Ман Рей, включително и самия Хелмут Нютън, така и съвременни фотографи с мисията да наложат фотографията като независим жанр в изобразителните изкуства.
Наскоро Camera Work отбеляза своята 25-а годишнина като една от водещите фотографски галерии в света. Изложбата 25 Years Camera Work събра работите на 25 фотографи, сред които Даян Арбъс, Питър Биърд, Патрик Демаршелие и, разбира се, Хелмут Нютън. За куратор беше избран Филип Гарнър, заместник-директор и консултант на Christie’s и един от най-влиятелните световни специалисти в областта на фотографията и колекционерството през последните петдесет години.
Любовта към фотографията отвежда 21-годишния Филип до образователната програма на Sotheby’s през 1970 г. Няколко месеца по-късно той е поканен да организира един от първите в света специализирани търгове за фотография. Дълги години Филип Гарнър е заместник-директор на Christie’s. Утвърждава се като един от водещите световни експерти по история на изкуството, декоративните изкуства и дизайна на XX век, автор е на няколко книги за фотография. Гарнър, самият той колекционер и фотограф (последното е „тайна“), в много голяма степен е отговорен и за налагането на съвременната фотография на международния арт пазар. Носител е на Royal Photographic Society Award.
Много бързо минаха тези години. Щастлив съм, че организирах юбилейната изложба, защото тя е не само добра равносметка, но и спускане по пистата на моите спомени. Връщам се към 50-те години на 20-и век. Влюбих се във фотографията съвсем млад. Сред любимите ми фотографи тогава беше и Ървинг Пен, а ето че Camera Work го представяха години по-късно.
Много бързо минаха тези години. Щастлив съм, че организирах юбилейната изложба, защото тя е не само добра равносметка, но и спускане по пистата на моите спомени. Връщам се към 50-те години на 20-и век. Влюбих се във фотографията съвсем млад. Сред любимите ми фотографи тогава беше и Ървинг Пен, а ето че Camera Work го представяха години по-късно.
Наложиха се на международната карта с лидер, който с амбиция и страст завладя територия, близка до избраната от галерията чувствителност. Една от най-големите грешки е стремежът да се харесваш на всички. Те последователно се фокусираха върху модата и стила, но също върху исторически фотографии, както и върху лансирането на млади фотографи.
Импулсът фотографията да се превърне в значим културен феномен набра сили през 70-те години. Появиха се сериозни колекционери, включително и много музеи. Интересът тогава беше към по-далечната история на фотографията. Почти никой не обръщаше внимание на съвременните фотографи. Но снимките от 19-и и началото на 20-и век започнаха да се изчерпват и днес са истинска рядкост. Интересът се насочи към следвоенната и съвременната фотография, а Camera Work отвори в точния момент и на точното място.
Фотографските изображения наистина са толкова леснодостъпни днес и се произвеждат всекидневно в милиони, че действително е необходим скок на въображението, когато човек се запита защо трябва да цени и евентуално да плати висока цена за иначе толкова достъпни артефакти. Но ако сте любопитни относно занаята, колкото повече учите и се вглеждате, толкова повече ще забелязвате, че принтовете представляват нещо наистина възвишено.
В миналото някои много известни фотографи, сред които Анри Картие-Бресон, дълго време разпечатват свои фотографии. Днес фотографите осъзнават необходимостта да бъдат стриктни и да налагат ограничения, за да запазят усещането за относителна ексклузивност. Страстта към номерирането на изданията е изобретение на съвременния фотографски пазар.
Тенденцията днес е: право към стената! В днешната фотокултура повечето креативни фотографи създават изображения за изложби, а не за печатните медии. През последните години цяло поколение фотографи снимат така, както в други времена художниците биха рисували. Те изграждат сложни сценарии, като цветът е почти задължителен.
Днес много повече колекционери купуват фотография предимно в голям формат с убедеността, че това е произведение на съвременното изкуство. Много различен е историческият колекционер, който събира по-малък формат, всъщност единствения наличен. Голяма част от тези колекции обаче остава да живее в кутии.
Снимките в качеството си на директен документ съдържат нашето настояще, което много бързо се превръща в наше минало. Именно тази заложена в тях носталгичност им придава могъща емоционална сила. Фотографията се движи по любопитен път между истината и измислицата. Разчита на достоверност, за разлика от живописта. Но все пак фотографията не е абсолютна реалност. Всъщност най-големите таланти ни съблазняват със своето пресъздаване на реалността, дори когато рационалната част от мозъка ни знае, че става въпрос за фиктивен свят. Често фотографиите изграждат мечти, идеали, амбиции, които в много отношения са невъзможни. Но тези идеали ги има още в класическите скулптури, така че какво ново?!
Повечето аукционери изглеждаме хладнокръвни, едва ли не безчувствени, в пълен контрол на ситуацията, но далеч не е така. Независимо колко години съм го правил, вълнението е голямо, нивото на адреналин е много високо. Всеки път излизам на сцена, където разполагам само с половината сценарий. Не зная как ще реагират другите играчи. Същото е и с участниците в наддаването, представете си колекционер, който страстно желае да се сдобие с конкретен предмет, но не знае докога и с колко ще може да наддава.
За петдесет години хиляди прекрасни произведения на изкуството са минали през ръцете ми. Но нищо не е по-удовлетворяващо от това да видя в музей или галерия творба, с която съм работил и чиято съдба, така да се каже, е била решена от моето чукче. Привилегията да се докосвам до тях като част от работата ми е много по-ценна, отколкото идеята, че мога да имам някои от тези предмети у дома.
Това е моята тайна градина, обичам да правя снимки и все още снимам, създал съм богат каталог в продължение на половин век. Винаги съм снимал за удоволствие, не усещах необходимост да споделям с публика. А и когато работя с друг фотограф, единственият на света е самият той. Ако имах някакви претенции, че съм фотограф, това щеше да попречи много на тези взаимоотношения. Желанието ми сега евентуално да покажа част от фотографиите си е продиктувано от съпругата ми, която настоя с думите, че няма за къде повече да чакам.