Интервю с Петя Минкова от Chateau Copsa

„Връзката между виното, изкуството, архитектурата и дизайна е естествена и толкова силна“, казва Петя Минкова, собственикът на Шато Копса. Заради това неслучайно се срещаме в една от най-престижните столични галерии – One Gallery+.

от Теодора Николова фотография Diana Lapin

Не мога да не Ви попитам, защото бизнесът Ви е свързан с кръговрата на сезоните –имате ли любим сезон?

Ако преди любимият ми сезон беше лятото, през последните 7–8 години намирам чар в есенните дни и тяхното равновесие, когато времето и въздухът се насищат със спокойствие. Обожавам да шофирам бавно по Подбалканския път, когато отивам към Шато Копса, и да наблюдавам цветовете на природата. Особена магия има в този период на годината – в по-късните изгреви, красивите залези, гроздоберачите из лозята. Като че ли в хармония с природата и жените сякаш стават по-елегантни през есенните дни. За мен краят на лятото и началото на есента е период, изпълнен с очакване – каква ще бъде реколтата, тогава се молиш за слънчеви дни, за благосклонността на природата да ни подминат есенните градушки, и тръпнеш пред неизвестността какъв плод ще оберем за виното, което ще сътворим. Това е и сезонът на надеждата – за здрава реколта, за която цяла година сме се грижили.

Завършвате финанси, създавате фирмата Богдан мебел, после се посвещавате на виното. Обичате ли резките завои в живота? Как вземате решенията за тях –спонтанно или след дълго обмисляне?

Няма нищо лошо в резките завои в живота, стига да се взимат безопасно :). Сега отново правя „завой“ – започнах да изучавам история на изкуството към Sotheby’s Institute of Art. Различните етапи от живота ми, съпътствани от интереси в различни области, не бих нарекла спонтанност, те по-скоро са предопределеност, която последвах. И производството на мебели, и създаването на вино са „начинания“, които съществуваха като семейна даденост, аз просто се задълбочих и ги развих до нивото на успешен бизнес и добре разпознаваем бранд. Всеки има правото на личен избор дали да продължи да надгражда фундамента, с който разполага. При мен този въпрос като че ли не съществуваше. На преден план просто излезе чувството за отговорност да развивам съществуващото и личното ми желание да създавам. Има толкова общо между виното, изкуството, архитектурата, дизайна – ако започнем с поглед назад в историята и стигнем до това, че всички те изискват свободна мисъл, творчески способности, широк кръгозор и познание.

След новия завой към изкуството изкушавате ли се вече да колекционирате изкуство?

Да изграждаш колекция е нещо различно от това да събираш или купуваш изкуство на принципа „това, което ми харесва“. Да създадеш арт колекция изисква задълбочено познание на периоди, теми, автори и съответно подчиняване на произведенията на тази избрана тема или период. Аз купувам арт от години – предимно съвременно изкуство или арт предмети с доказана стойност във времето. Семейството ни има колекция изобразително изкуство на български автори, част от която може да се види по стените на Шато Копса.

Какви следи у Вас остави периодът, свързан с производството на мебели и създаването на интериори?

Започнах бизнеса с мебели на 25 години. Това беше времето, когато се учех на бизнес и успоредно изучавах интериорен дизайн в Милано, така че периодът беше изключително ползотворен за мен. Производството не е лек процес, особено за жена, но пък ми даде контакта с хората, които създават крайния продукт, докосването до материалите, учиш се на конструктивно мислене и как да се справяш с различни ситуации. От друга страна, да изучаваш дизайн и да работиш с най-добрите архитекти и дизайнери на България беше толкова обогатяващо и вдъхновяващо.

„Правенето на вино потвърждава най-старата истина за хората и живота – че нещо, създадено и отглеждано с любов, грижа, търпение, вяра, отдаденост и всекидневен труд, се отплаща, и тогава береш най-хубавите плодове.“

Доколко се влияете от актуалните дизайнерски трендове по отношение на собствения си дом и доколко се опитвате да сте над тях?

По-скоро се влияя от промените в нашия начин на живот и нашето разбиране за функцията на дома, промените в пространствените разделения на дома, biophilic design, създаващ връзка на външната среда с интериорното пространство, както и от иновациите, които нашето съвремие ни предлага – смарт решенията, умните уреди, иновациите в осветлението, а не толкова от дизайнерски трендове. За моя дом избирам меките форми и цветове, естествените материали като мрамор, травертин, орех. Предпочитам пространства, които говорят повече за собственика и неговите интереси, отколкото такива, в които се чете ясно дизайн тренд. Със сигурност има огромно значение работата на архитекта с точния поглед, баланса на линиите и пропорциите, но всичко това не би притежавало дух, ако ги няма картините, книгите, малките предмети или мебели с емоционална стойност.

Трите неща, които винаги Ви правят щастлива?

Добрата изненада, оценяването на труда и усилията, семейството заедно.

Шатото като дизайн Ваша история или мечта разказва?

Може би е една осъществена мечта на моя баща. Проектът е на покойния вече български архитект Жеко Тилев, но нямаше да се осъществи, ако не бяха идеите и автентичните материали на моя баща. Аз се заех с интериора на Мезон и Шато Копса, подчинен на идеята да разказва и показва историята на нашето семейство, да използваме само естествени материали, близки до това, което ни заобикаля. Стремях се да създам у гостите ни усещане, което да ги откъсне от градската среда и ежедневието.

Има ли вкус на вино, който е особено специален за Вас?

Едно и също вино може да се „представи“ различно в зависимост от настроението, мястото, компанията, времето. Въпреки това за мен има един тип вино, което чрез магическата сила на балончетата, които отделя, успява да ме накара да се усмихна, когато съм тъжна, и да ме направи още по-щастлива, когато съм усмихната. Досещате се, че говоря за Негово Величество Шампанското. Думите на Наполеон най-точно изразяват отношението ми: „При победа пием шампанско, за да празнуваме, при поражение пием шампанско, за да се утешим“.

One Gallery +

Красивото минималистично пространство на галерията, представяща едни от най-интересните автори на съвременно изкуство, се намира в реставрирана неокласическа сграда. Снимаме сред работи на Викенти Комитски, включени в неговата самостоятелна изложба „Онзи момент, в който койотът пада от скала“. Колекцията на галерията можете да видите на bg.onegallery.eu.