Добрата архитектура никога не копира

Днес богатият опит на архитекта Николай Марио е задвижващата сила на неговото студио NiMa Design, със знака на което са и проектите, включени в този разговор. На предишен етап от професионалния си път е съосновател на Zoom Studio. Николай Марио е един от безспорните и автентични гласове в архитектурата ни.
от ТЕОДОРА НИКОЛОВА

Книгата Future Roots цитира Сантяго Калатрава, според когото „в модерната архитектура луксът са пространството и светлината“, а Масимилиано Локатели казва:„Да мечтаеш в собствена къща е лукс, но затова ти трябва къща, която обичаш“. Доколко сте съгласен с тези твърдения?

Напълно съм съгласен. За мен като архитект добрата архитектура произтича от пространството и светлината. Основното е как е изградено то, начинът и ъгълът, под който влиза светлината, местата, на които влиза, и формите, които изпълва, преходът между пространствата и различните погледи, които осъществяват връзката вътре/вън. Луксът в една къща е цялостното усещане, което ми дава от събуждането сутрин до заспиването вечер – да се чувствам приятно и на място във всяко кътче. Организацията на функцията и пространството да са така съчетани, че преходът между различните дейности, които извършвам, да е плавен и ненапрягащ, с удоволствие да ползвам всяка функция и да изпитвам удовлетворение. Предпочитам по-облите форми, чувствам се по-добре в „мека“ среда. Харесвам естествените материали по начина, по който се срещат в природата, както и по-грапави и по-матови повърхности. Наличието на правилни гледки, връзката с природата и изобилие от зеленина са важни.

Ако Ви върна пак към думите на Локатели, от Вашия опит как се създава къща, която собственикът ѝ да обича?

Естествено, като специалист, който е в услуга на обществото, се съобразявам с предпочитанията на клиентите. Различните хора имат различни възприятия за заобикалящата ги среда, различни вкусове. Къщата е като дрехата – нещо строго индивидуално и всеки трябва да се чувства комфортно в собствената си къща. Добра за обитаване къща се създава по-лесно, когато познавате хората, които ще я обитават – техния начин на живот, техните навици, техните ритуали. За да заживеят в хармония с къщата, тя трябва да е огледало на тяхната личност – може да е смела или консервативна, студена и стерилна или пък топла.

Проектите Ви винаги са били в полето на поетичния минимализъм, по-скоро японски, отколкото скандинавски, дискретно суров и в същото време деликатен, естетизиращ идеята за недовършеност, диалог на три материи/цвята – камък/бетон, дърво и трева. Един от най-новите проекти, развиващ по прекрасен начин подхода и стила Ви, е Вкопаният павилион.

Вкопаният павилион е симбиоза от изискванията на клиента да не се изявява много като обем и нашето желание максимално да го слеем с природата. Позицията, на която трябваше да бъде разположен, граничеше с естествен хълм и ние избрахме подхода да го вкопаем и слеем с хълма, така че естествено да се впише в средата. Когато се разхождаш сред красивата природа, в която се намира проектът, от едната страна виждаш само хълм, а от другата хълмът естествено се прелива в малка сграда, недоминираща над красивите гледки и сливаща се с природата. Избрахме само естествени материали – дърво и камък, за да е по-пълна хармонията.

Как днес се залага идеята за timeless в архитектурата?

Timеless е терминът, който най-перфектно подхожда за добрата архитектура. Дали сградата е наистина добра или не, се разбира след 20–30 години. Също както с автомобилния дизайн, излиза нов модел, всички ахваме колко е красив, а 20 години по-късно същият този модел вече изглежда нелепо. Добрият автомобилен дизайн, също като архитектурата, след 20 години е все още много красив, по един малко по-различен и много привлекателен начин. За съжаление при съвременната архитектура този хоризонт на дълговечност се скъсява непрекъснато, както визуално, така и от качеството на материалите, които се използват. Повечето от съвременните сгради не могат да издържат например стогодишна експлоатация.

С каква отправна точка започнахте да разработвате концепцията си за новата жилищна сграда на Оборище 26? Какви нови перспективи към връзките между новото строителство и старите пластове на града и към модерното градско живеене бихте искали тя да отвори?

Концепцията за жилищната сграда на Оборище 26 произтича най-вече от изискванията на клиента за уникалност на архитектурата и функционалност – максимално светли апартаменти (с прозорци от пода до тавана) и свободна плановост на апартаментите – всеки апартамент е различен от този под и над него. Имахме градоустройствено изискване, поради което се наложи заобляне на ъгъла на сградата. В комбинация с изискванията на клиента това започна да очертава насоката на архитектурата – ясно изразяване на височината на жилищата в комбинация с обли форми. Следващата стъпка беше да създадем именно усещането за timеless на сградата. Формообразуването е достатъчно семпло, за да е модерно, и същевременно без голям риск да се компрометира във времето. Разбира се, то не е самоцелно, а произтича от функцията на сградата и облата ѝ форма, която прокарахме като стилистична уникалност. Аз съм на мнение, че добрата архитектура никога не копира сгради или стилове, всяка сграда е създадена за определена ситуация, функция и заобикаляща я среда, дори и епоха. Копирането на сгради от други точки на света и дори стилово от отминали епохи обикновено е извадено от контекста.

Кое е най-важното за вас в съвременната архитектура?

Връзката с природата. Новите технологии позволяват все по-голямо отваряне на сградите към заобикалящата ги природа, все по-сериозно озеленяване и вкарване на природа в самите сгради, както и завръщането на традиционните еко материали, което е вълна в световната архитектура и само по себе си засилва връзката с природата. Живеейки от поколения в градове, до някаква степен сме я загубили. Архитектурата има потенциала да я засили. Връщайки се към един от предишните въпроси, ето точно тук намирам най-големия лукс – да живеем в среда, тясно свързана с природата. Особено много може да помогне и градоустройството – по-добре планирани, по-устойчиви и по-зелени градове.