„Разумът ще спаси света“ - интервю с д-р. Мариела Хитова

Тя е в селекцията на българското издание на Forbes с най- успешните и талантливи жени лидери, които променят действителността със своите действия и идеи. Д-р Мариела Хитова, съоснователка на ЕвроДерма, в разговор за наученото от живота и таланта да го правиш добър.
от ТЕОДОРА НИКОЛОВА фотография МИНКО МИНЕВ

Важните избори – професионални и житейски, как ги правите – повече с разум или повече с чувства?

Решенията, които ни определят, понякога се вземат след обмисляне, грешки, опит, съмнения и варианти. По този път организирах работата си изцяло в частния сектор и не се обърнах нито веднъж назад. Нещо повече – успях да привлека и поведа още хора и да ги убедя, че това е начинът да се чувстваш щастливо независим и отговорен едновременно, иначе казано свободен. Друг път изборите просто се случват– изведнъж се оказва, че сме взели кардинално решение спонтанно, без да усетим напрежение и колебания. Мъжът в живота ми например се случи точно така – как да не вярваш в сочещия пръст на съдбата тогава?

Освен че срещата с него Ви научи да вярвате в съдбата, какво друго учите от мъжа до Вас? А от синовете си?

Това е хубав въпрос и разностранен. Съпругът ми – той е моята основа, прозорец, начупен покрив – всичко, което съм постигнала, е с неговата подкрепа, критика и съвет. Честност, лоялност, амбиция, почтеност – качествата, които са го направили най-разпознаваемото лице в неговата област, пример, който следват много хора, са безценни, както и безкрайната обич, която все още усещам всеки един ден от нашия вече 30-годишен общ живот. А за синовете ми – наисти- на се стремя да взема максимално новото, неизвестното, бъдещето от тях, искам да съм техен близък партньор в живота, да не изоставам (колкото ми позволява обременеността) от нахлуването на нови отношения, възможности, светоглед. Сякаш успявам – поне самонадеяно си мисля така. Трябва сериозно да ги попитам.

Скромността наистина не е адмирирано качество вече. Виждаме налагане на измислени VIP срещу герои без публичност, които трогват. Убедена съм, че те са повече.
– Д-Р МАРИЕЛА ХИТОВА

Коя е най-голямата илюзия по отношение на красотата? А по отношение на младостта?

Изворът на младостта, уви, не съществува засега. Наскоро прочетох за лабораторни опити, които успяват да върнат обратно 20 години от живота на клетките. Така че може и това да се случи и тогава борбата ще бъде в други посоки. Илюзията, която ни кара да мислим, че красотата е само пропорции и младост, постепенно рухва. У нас по-бавно, но все повече интелигентните хора, които не живеят по каноните на рекламата и социалните медии, търсят себе си в подобрен вариант, а не добавъчна изкуствена стойност. Да не говорим, че в световните мрежи вече доста се налага тенденцията на „малкото е повече“. Тук трябва да имат водеща роля всички, които са ангажирани с естетични манипулации – задаването на добър вкус е нелека задача.

Красотата, съпричастността или нещо трето ще спаси света?

Бих казала разумът. Той определя категориите красота, доброта, емпатия. Скромността наистина не е адмирирано качество вече. Виждаме налагане на измислени VIP срещу герои без публичност, които трогват. Убедена съм, че те са повече. Винаги съм се стремила да направя по нещо малко за различни каузи – деца без родители, затворници, възрастни хора, тийнейджъри, които се лутат в изборите си, или бежанци. Всеки заслужава ръка, която да подържи и да го успокои.

Има ли място, на което обичате да се връщате пак и пак?

Никога няма да се уморя да се връщам в Търново – родният ми град ме поглъща всеки път, щом го видя след един завой. Особено чувство на принадлежност е това – история, гордост, спомени, хора, начало. Въздухът е лек там, улиците са мои, ъглите са познати – няколко дни са като прераждане.

Уседнал човек ли сте, или номад?

Обичам дома си. Спокойно мога да изкарам няколко дни вкъщи и да не ми липсва слизането до града. След активния си ден в клиниката копнея да се прибера и да седнем с чаша вино пред камината или на двора през лятото. Със съпруга ми имаме доста сходно мислене. Затова и къщата ни, и градината са в приглушена цветна хармония, антики за акцент и много светлина. Обичаме да каним приятели. Преди години момчетата събираха децата у нас да играят и бяхме оборудвани с малки вратички, баскетболен кош и ред други пособия. Сега с тях се виждаме обикновено в неделя на обяд и споделяме, спорим, търсим, решаваме – това е смисълът на един добър живот.

С какво бихте започнали един разговор за мода или за изкуство?

С разказа за една експозиция на обувки във V&A, където имаше невероятни образци, или за операта в лятна Верона все още под режисурата на Франко Дзефирели, или за последния концерт на Елтън Джон в Дъблин, за Мунк в Albertina Museum – може да потръгне, ако срещна искра в погледа и науча нещо ново, което винаги е добре дошло. Харесват ми личности, които не се срамуват да признаят, че нещо им е непознато, с удоволствие вземат и с още по-голямо дават познание и преживяване.

Има ли луксът отношение към щастието и изобщо какво е той?

Ако търсим лукс в общоприетия смисъл, то ще затънем в спиралата на все повече недоволство и неудовлетвореност. Да се дефинира щастието чрез луксозни предмети е доста незряло. Разбира се, че може да ни зарадва нещо красиво или да се поглезим с нещо скъпо, кой не го прави с удоволствие? Но то само по себе си често е с временна или относителна стойност. Луксът за мен отдавна е свободното време. Стремя се така да управлявам дните си, че да остава време за спорт, пиано, срещи, шляене, ако щете. Просто да дишам и вървя, без да бързам. Да знам, че семейството ми е до мен и че се обичаме. Всичко останало го имам.