Кратък разказ за суетнята

Часът е 19:55. Последен шанс за бърз поглед в огледалото, гостите идват само след 5 минути. Не че всичко по масата е перфектно, но важното е да съм сигурна, че поне имам приличен вид. А всичко друго ще се донареди, ей така „на живо“ пред тях. Нали live-овете са модерни, а и все си повтаряме, че трябва да сме „автентични“, да „бъдем себе си“. Отново нямам време да се гримирам и ме е яд, че все го оставям за последния момент. За пореден път си слагам само едно бързо червило. Външен вид – checked.

19:56 ч. Ех, да можеше да кажа „checked“ на целия списък със задачи по подготовката на „гостито“, който от рано сутринта ми се върти в главата! Но не, печеното още е във фурната и просто мога да се надявам да продължим малко по-дълго с предястието, преди да се налага с притеснени движения да разрязвам полусуровото месо. Салата си седи неовкусена – за нея имам оправдание: за да е свежа, ще добавя сол в последния момент. За последния момент има още много: посудата е на масата, но не е разпределена - и това ще се случи на живо пред гостите. В коридора още има недоподредени обувки, които ще прибера в шкафа, когато с устрем се втурна към входната врата, за да отключа.

19:57 ч. Лутам се между стаите и констатирам още колко много неща има за прибиране. По средата на дневната, буквално до масата, където след малко ще поканя гостите, е новата ми прахосмукачка, а до нея - кашонът. Свежо разопакована. Преди няколко часа я доставиха и успях да я пусна набързо. Обещавам си при следващия „курс“ през дневната да я прибера някъде заедно с кашона – каквото и да означава „някъде“.

19:58 ч. Давам си сметка, че загубих твърде много време, цяла една минута в самосъжаление защо все на мен се случва да правя всичко в последния момент. А може ли просто да изгася светлините и скъпите ми гости да не ме намерят у дома, един вид „уж са се объркали“, че сме се уговорили за днес?! Навън вали – мислено се надявам да карат по-бавно и да закъснеят. Още една минута, изгубена в безсилие.

19:59 ч. Чува се пронизващият звук от звънеца. Надявам се, че имам звукови халюцинации, сигурно е от стреса. Отново се звъни – всичко е реално. Е, как можаха да дойдат толкова рано! Минавам наистина за последно през дневната. Сещате ли си за онези моменти във филмите, когато героят, при вида на някакъв обект, изживява шок? При всеки следващ кадър обектът е все по-близо и все по-близо, а ефектът на ужас се засилва от ритмично повтарящ се звук, който с всеки следващ кадър става все по-пронизващ. Звукът в моя случай е реален – гостите продължават да звънят. А обектите са: прахосмукачката и кашонът, които спокойно са се разположили до масата, сякаш очакват да ги поканя да седнат. Отпускам се на креслото, имам нужда от минута съзерцание и осмисляне. Реалните гости идват! Ами нека си звънят.

Тя, прахосмукачката, е облечена в елегантно зелено, излъчва финес и лекота. Лежи в центъра на дневната. Да беше пристигнала ден по-рано! Със сигурност щях да се справя по-бързо поне с чистенето. И нямаше да изпадам в стресови ситуации.

Отново чувам звънеца. Опомням се, минала е цяла една минута. Хващам новата прахосмукачка. Бързо я поставям на докинг станцията и я премествам в ъгъла, контейнерът за боклук започва да се изпразва автоматично. Сега се сетих: една от причините да избера именно новата Bespoke Jet от Samsung е, че т. нар. All-in-One Clean Station отстранява отпадъкът автоматично и се грижи за заряда. Нямам време за други размисли. Тичам към вратата.

20:00 ч. Отварям. Усмивки, цветя, мили думи. Всичко е точно. Сякаш Мария и Иван вече отдавна за забравили, че са чакали цяла една минута пред вратата и са натискали звънеца десетки пъти.

20:01 ч. Въвеждам ги в дневната. Масата си е все така неподредена. Но в центъра на дневната има друга изненада за мен – кашонът от прахосмукачката все още е по средата. Бързам да го преместя и бутам купата с чипс (предвидливо подготвен от мен, за да спечеля малко време с доопичането на печеното). Че кой не обича чипс!? Но не и по килима. Чипсът е навсякъде около нас.

20:02 ч. Верига от емоции: яд, извинения, смях, суетня. Запазвам самообладание и посягам към Bespoke Jet. Сещате ли се за онези моменти, в които в състояние на нервност не можете да се спрете да говорите? И аз така: движа прахосмукачката по килима и разпалено обяснявам на Мария и Иван с какво ме е спечелила: „Представяте ли си – това е многослойна система, която гарантира 99,999% филтриране на въздуха при прахосмукиране. Когато въздухът се засмуква, големите прахови частици се отделят, а след това се улавят във филтър с метална мрежа. След това микрофилтърът улавя фините прахови частици и накрая филтър за фин прах улавя микропраха, който иначе лесно може да се разпилее.“ Чувствам се като героиня от телевизионна реклама. Забелязвам, че има чипс и по столовете. Повдигам прахосмукачката нагоре, за да почистя. Мария плахо отстъпва назад, а Иван посяга да ми помогне. „Спокойно – продължавам аз – много е лека. Става за почистване на мебели, стени, завеси, щори. Разполага и с дигитален дисплей, който сигнализира, когато батерията се изтощи“.

Прахосмукирам си аз и се чудя какво ми липсва. Да, не се спъвам в кабели, Bespoke Jet е безжична. В един момент осъзнавам, че прахосмукирам с такава лекота, че съвсем забравих, че имам гости. Спирам, готово. Всъщност са минали само няколко минути.

20:05 ч. На масата сме, смеем се. Дори печеното се опече. Чипсът все пак ми спечели време, макар и по неочакван начин. Прахосмукачката отново е в центъра на дневната. И в центъра на вниманието. И в същото време не се натрапва, излъчва лекота - 210 вата мощност, побрани само в 2,5 килограма. От време на време се сещам за последните 10 минути и вътрешно се смея на себе си.