70-годишната кариера на Яйой Кусама ще бъде отбелязана с първата ѝ ретроспективна изложба в Израел. Характерните за художничката polka dots са лесно разпознаваеми. На 92 години тя е творец, който държи титлата за най-често отбелязване в социалните мрежи. Нашумяла като радикална художничка през 60-те години на миналия век, от 1977 г. Кусама живее по свое желание в психиатрично заведение в родния си град Токио и работи в арт студиото си наблизо. През 1968 г. заявява, че „polka dots са път към безкрайността“, и започва да ги рисува върху всичко — от фалически скулптури до човешки тела. Ретроспективната изложба, пристигаща от Берлин, ще покаже израстването и развитието в стила на червенокосата художничка през годините. Над 200 картини, скулптури и инсталации ще бъдат показани. Четири от прочутите „Стаи на безкрайността“ на Кусама ще въведат зрителите в обсесията ѝ от идеите за самозаличаване.
Superblue има за цел да предостави на артистите пространство и да ги подкрепи в създаването и излагането на мащабни, новаторски произведения на изкуството, които са отвъд пределите на традиционните музеи и галерии. Тези огромни, поглъщащи творби са създадени да бъдат споделяни и да насърчават ангажираността към важните въпроси, да завладяват публиката и да променят гледните ѝ точки.
Първият арт център от инициативата бе открит тази пролет в Маями, в бивша индустриална сграда с площ от 50 000 кв.м, където бяха разположени впечатляващите творби от първата дългосрочна програма. Посетителите ще могат да се насладят на обгръщащата монохромна светлинна инсталация на Джеймс Турел, на гигантските реещи се облаци и постоянно променящата се интерактивна цветна поляна на teamLab, на огледалния лабиринт на Ес Девлин, както и на висящата кинетична скулптура на DRIFT.
Роденият в Ирландия Франсис Бейкън, приеман за един от най-значимите художници на XX век, бил очарован от животните. Вдъхновявал се от пътуванията си до Южна Африка, от домашните кучета и от огромната си колекция от справочници за дивата природа, изпълваща студиото му. Изложбата изследва как художникът пренася тези свои интереси в творбите си. Картините на Бейкън показват суров инстинкт и емоция, размивайки границите между човека и звяра. Някои от най-ранните му творби от 30-те и 40-те години на ХХ век ще бъдат изложени заедно със световноизвестни работи като три от шестте му „Глави“. Последната картина на Бейкън, „Етюд на бик“, нарисувана през 1991 г. малко преди смъртта му и открита наскоро в частна колекция, също ще бъде показана.
Макар през XVII век Йоханес Вермеер да няма големи успехи приживе, днес той се счита за един от най-великите художници на Нидерландския златен век. Само 35 картини по света са приписани на художника. Известен с похвата за използването на светлина в пресъздаването на сцени от ежедневието на средната класа, Вермеер най-често е свързван с „Момичето с перлената обица“ и „Момиче, четящо писмо до отворен прозорец“. Втората картина е звездата на изложбата и е представена за първи път след реставрирането ѝ и премахването на слоя боя, скриващ Купидон на заден план. Датирана между 1657 и 1659 г., „картината в картината“ е открита чрез рентгенови лъчи, а лабораторните тестове потвърждават, че заличаването не е направено от Вермеер, а десетилетия по-късно. Голямата находка е придружена от девет други картини на Вермеер, а също и от 50 произведения –дело на негови съвременници.