Създаването на хармония между тях е най-виталният тренд. Той кани природата в дома, за да се чувства обитателят прекрасно. Колкото по-тотално и ефимерно са заличени границите вън и вътре, толкова по-луксозно преживяване се инспирира. Архитектите, с които разговаряме, го постигат безусловно.
Магдалена Матанова и Христо Хаджиганчев, MMXX architects, mmxxarchitects.com
Кои са най-устойчивите клишета или предразсъдъци, които се налага да преодолявате, когато става дума за задание „къща с двор“ или „къща сред природата“?
Има толкова добри примери за сгради сред природата, че трудното е да се абстрахираме, за да избегнем повтарянето на знакови форми.
Кои са най-интересните и ефективни начини да поканиш природата вътре в едно пространство?
Чрез сетивата, най-често гледка, звук, допир. Останалото е формалност.
Кое е по-голямото предизвикателство – да постигнеш безкрая на гледката, да кадрираш гледката или „да срежеш“ перспективата на точното място?
Зависи от средата, особено трудно е ако тя е претоварена, тогава единствената гледка е „прозорец на тавана“. Затова подобряването на средата трябва да е кауза на всички архитекти.
Според Тадао Андо архитектурата не трябва да говори много, трябва да бъде по-скоро тиха, за да се чува звукът на природата, на светлината и вятъра. Доколко сте близо и доколко сте далеч от това разбиране?
Като архитекти, които се възхищават на неговите сгради, напълно разбираме тази позиция, но като хора от Европа, и то Източна, нашето общуване с природата не е толкова съзерцателно, а по-скоро динамично.
Един от най-безспорните примери за взаимодействие на къща и природа в световната архитектура е…
Не можем да отговорим толкова категорично, имаме много любими сгради и броят им постоянно нараства. Почитатели сме на сградите на Питър Цумтор, който винаги се намесва адекватно в средата. Голяма част от добрите примери остават само концептуални и непостроени. Според нас по-скоро материалите и простотата на формата определят близостта с природата, а не наподобяването й.
Растението, което бихте допуснали с най-голямо удоволствие в пространство, създадено от вас, е …
Като хора, които се занимават с организиране на пространството и внасяне на ред в него, понякога, стигаме до смешни изисквания към растенията: възможно най-пастелни листа, бели цветове и подредени в редици, ако може, възможно най-еднакви екземпляри.
Но като любители на английския подход към организирането на градини – естествен и пейзажен, можем да приемем всяка проява на непокорната природа.
Изгубването на сигурността и търсенето на убежище и идентичност (следствие от пандемията) повлиява ли вече архитектурата? Трансформира ли се очакването за връзката екстериор-интериор?
Разбира се, това няма как да не повлияе. Но няма да тръгне от нашата географска ширина. Защото това е процес, който първо ще засегне публичните пространства и ролята им за обществения начин на живот, а ние още не сме много силни в доброто организиране на тази градска среда. Ще го усетим по-късно като вече наложена тенденция.
При нас вече се вижда как животът на улицата процъфтява. Усеща се и желанието на повече хора да си имат собствено място, къща, близо до природата.