28/02/2019 Unique Estates Галерия

Трябва или не трябва колекционерите да се сприятеляват с артистите

Прочут арт историк и колекционер, Марта Гнип е сериозен фактор в съвременния артистичен свят. Домът й, който се намира в сърцето на Берлин, е съкровищница, в която тя ревниво пази най-големите си и ценни арт притежания. За специалното издание на Unique Estates Life Magazine, тя предостави статията, която визира отношенията колекционер – артист. Повече за Марта Гнип на официалния й сайт www.martagnyp.com

Срещата на колекционер и артист може да бъде рисковано начинание. Представете си, че харесвате работите на артист на име X. Срещате се с него на откриване на изложба и хоп…изненада – разговорът с X е пълен провал и скука. От този момент нататък, всеки път, когато погледнете работата му, която притежавате и харесвате, ще усещате горчив вкус в устата си покрай спомена за онзи неприятен и досаден разговор. От друга страна, на друго откриване на изложба, се запознавате с артист на име Y, който е изключително харизматичен и интересен. Прекарвате половин час в разговор и не усещате кога е отлетяло времето, разменяте мисли, идеи и контакти. Отивате в студиото на Y, където той ви очаква с бутилка специално подбрано червено вино. Запознава ви с работата си и въпреки, че не е топ или онова, което пълни душата ви, си тръгвате с няколко картини – жест към добрата покана.

Подобно наситеност от емоции владее и отсрещната страна. Артистите често преживяват трудни моменти в работата си и зад красотата много често стои сянката на един много неспокоен и драматичен за артиста процес. Американският артист Робърт Лонго каза в разговор наскоро, че когато продава работите си се чувства така, все едно някой отвежда завинаги детето му далеч от него. Това емоционално признание ме кара да мисля, че и артистите крият доста сложни и противоречиви чувства към колекционерите. Много често, съвсем съзнателно, отбягват срещата с тях. Противоречив е характерът на връзката артист – колекционер. И познава двете крайности – и неприязън, и приятелство.

Връзката между колекционери и артисти е сложна и комплексна. Един от най-големите и смели колекционери – Франсоа Пино, нарича тази връзка „небалансирана“. Артистът е създател, докато колекционерът е само някой, който наблюдава или наблюдаващ (израз, използван от Марсел Дюшан), някой, който наблюдава, необходим и не необходим елемент. Според Пино, истинският колекционер е много рядко точно това – той е извор на артистично вдъхновение.

Колекционерите, които упорито отказват да срещнат артистите, които колекционират, искат да запазят обикновено чиста преценката си за тяхната работа. Без да се влияят от характера, историята и емоциите на съответния артист. Въпреки това, една голяма част от тях обичат да се срещат с артистите, които следят и чийто работи купуват. Добрата връзка с артиста означава и по-свободен достъп до студиото му, както и възможност да се получава адекватна информация за активността на даден артист и цената на неговите работи.

Обикновено, галериите са тези, които окуражават близкия контакт между артисти и колекционери, защото те създават т.нар. първичен пазар. Когато колекционерът познава лично артиста, това създава предпоставка за установяване на финансови отношения. Следи кариерата му, етапите в развитието му, както и светската му активност – участия в изложби, арт фестивали.

Моят личен опит показва, че артистите не винаги са доволни, когато колекционерите се освобождават от закупените от тях работи на аукциони, за да спечелят повече пари. Американският артист Марк Брадфорд ми е споделял, че се чувства сякаш „си писал на някой любовни писма, а после той ги продава на аукцион“, т.е – нещо много лично и дълбоко е станала публично достояние.

На финала, бих заявила категорично, че изкушението да има финансова изгода от продажбата на артистична работа, може да постави на сериозен риск отношенията между артист и колекционер. Ваше право е да приемете или отхвърлите този риск.

Top