Става все по-интересно неочаквани пространства да се трансформират и да получават нов живот.
Започваме нашия разказ с висока кула в Англия, за която се говори, че е била построена, за да може собственикът й да шпионира отдалеч съпругата си. Сега тя е обявена, предлага се за продажба и приема предложения от над 2,67 милиона долара.
Кулата „Хадлоу“ в Кент се появява на пазара в началото на юни и представлява останки от замък в готически стил, построен от заможния търговец и собственик на земя Уолтър Май в края на 18 век.
След като е бил използвана като наблюдателен пост по време на Втората световна война, кулата, която е по-висока от колоната на Нелсън в Лондонския площад "Трафалгар", е била изоставена и е трябвало да бъде разрушена. През следващите няколко десетилетия тя постепенно се разпадала, докато местни активисти обединили усилията си, за да я запазят.
Специалната програма за обновяване, за над 6 млн. долара, започва през 2010 и завършва през 2013 година. Специалистите заменят всеки детайл, докато интериорът се трансформира в модерен семеен дом с четири спални. Сега къщата е разгърната на пет етажа и разполага с кино зала, домашен офис, две вити стълби и асансьор.
Един забележителен еднофамилен дом в Уоркшир, Англия, който започва живота си като водна кула, се появява на пазара по-рано този месец за 1,97 милиона долара.
Известно като "Кромуел Тауър", сградата в град Кенилуърт е преобразувана, след като работи като водна кула от 1930 до 2004 година и все още запазва излъчването си, включително оригиналното стълбище. Обживяването на ограниченото пространство, е невероятно. Сегашните собственици са успели да съчетаят, безпроблемно, модерното със здравия и издръжлив характер на оригинала.
Високият дом разполага с шест спални, отворена кухня, фитнес зала, игрална зала, самостоятелна гостна, тераса на покрива, с изглед озеленена градина.
Според сведения, имотът е продаден само за 25 000 британски лири на търг през 2016 година. Сега, преобразуваната викторианска водна кула, се продава за 4,74 милиона долара.
Историята на водната кула в „Лозенец”
Водната кула на столичния квартал „Лозенец” е една от емблематичните сгради на стара София. В момента кулата изглежда наистина като излязла от приказките. Висока, с масивна метална врата и обрасла с дива лоза, която така се е раззеленила, че на места почти изцяло покрива стените и направо се е сраснала с тях. Историята на Водната кулата е доволно по-прозаична, но това далеч не я прави безинтересна. В началото на XX в. местността наоколо била една от най-високите точки на София, застроена основно с дву- и триетажни къщи, които не можели да се водоснабдяват по гравитационен начин от водопроводната мрежа, която до 1926 г. се захранвала изключително с витошки води. Затова се наложило да построят Водонапорната кула, т.е. Огромен контрарезервоар, който създава налягане на водата.
Проектът е създаден още през 1903 г. от германския инженер Франц Салбах. За него не се знае много, освен че е от Дрезден. Според електронния опис на Държавна агенция „Архиви” в архивите на София се пазят оригиналът, преписът и черновата на сметката и договорът между общинското управление и инж. Салбах за изучаването на Витоша в хидравлическо отношение и съставянето на проект за разширяване на градското водоснабдяване за периода 19.07.1902 – 9.10.1903 г. на български и немски език.
Незнайно защо обаче цели 20 години до строеж така и не се стигнало.Строежът на кулата стартирал чак на 20 септември 1928 г. и завършил на 20 ноември 1929 г. Тя е изградена по френска система за строеж на водонапорни кули с железобетон и тухлена зидария. Най-високата точка на „Лозенец” тогава била 610,40 м. Кулата резервоар е позиционирана 15 м по-високо от най-високата теренна кота. Височината й е 27 м, а обемът на резервоара – 100 куб. м. Рилският водопровод е открит официално на 13.04.1933 г., като кулата е работела като допълнително съоръжение дълги години след това.
Почти на върха й има балкон с красив метален парапет, от който софиянци са могли да се наслаждават на 360-градусова панорамна гледка към Витоша и центъра на града. Днес голяма част от гледката е закрита от далеч по-високите блокове, но поне Витоша още се вижда. На терасата се излиза от масивна метална врата с решетъчно прозорче без стъкла. Тя е дотолкова обрасла с дива лоза, че вече е почти невъзможно да се обиколи цялата. Нашият екип не се и пробва. Отвътре, както подобава на всяка истинска кула, и тази има виещи се спираловидно здрави каменни стълби, които водят до няколко междинни площадки. Те и стъпалата са осветени от слънчевата светлина благодарение на стратегически разположени прозорци с метални рамки. Стълбите се вият около масивна бетонна шестостенна колона, която минава като ос през кулата.
Водната кула е служила вярно дълго време. Когато обаче хидротехнологиите се развили, тя станала ненужна и спрели да я използват по предназначение.
Днес опазването на това съоръжение е много важно, защото то е единствената оцеляла самостоятелна водна кула на територията на София. В „Лозенец” (в парка около Семинарията) има второ подобно съоръжение, но то е част от двуетажна постройка и е вградено в покрива й. Иначе кулата има свой живот – от 2006 г. неправителственото сдружение „Име” всяка година организира в нея вече станалия известен Water Tower Art Festival. Той се реализира с финансовата помощ на Столичната община и е в подкрепа на кандидатурата на София за европейска столица на културата през 2019 година.
Тази година фестивалът започва на 22 и продължава до 30 юни, а зад него застават институции като: израелското, американското, австрийското и норвежкото посолство, Италианския културен институт в София и Британския съвет, както и от няколко големи компании спонсори.
Събитието вече е в културния календар на общината и благодарение на него мястото около кулата е разчистено и има импровизирана маса и пейки. Електрозахранване е осигурено чрез кабел от допрения почти до стената на кулата трафопост, намиращ се вдясно от входа й. На него, особено подходящо, е изрисуван голям графит, който изобразява самата кула. Вляво от входа пък се виждат масивните бетонни основи на малка постройка, в която е седяла охраната на това стратегическо съоръжение. Сега от тях са пораснали дървета, които хвърлят сянка в двора.
Пред всички проекти, които са правени сега за промяна на предназначението на кулата, е поставено условието да няма промени във външния й архитектурен вид освен освежаване. Измененията във вътрешността също трябва да са минимални. От община „Лозенец” ще могат да инвестират в нея и да я превърнат в културен център. Тогава сградата вече ще може да кандидатства и за паметник на културата и да бъде съхранена в автентичния си вид за бъдните поколения.