Изкуството да подредиш масата така, че да нахраниш всички сетива. Театър, който разказва много повече за човека, социалното му положение и обществото, отколкото всяка историческа справка. В свободен превод името на изложбата Conviviando - L’arte della tavola tra passato e futuro (Съжителство - изкуството на масата от миналото към бъдещето), като че ли казва всичко. Прехвърляйки мостове над триста години история - от барок, рококо, романтизъм и ар деко до модерните времена, подреждането на масата изразява постоянния стремеж към красота и съвършенство в ежедневния ритуал на храненето. Изкуството да декорираш маса интерпретира човешките взаимоотношения, създава настроения и емоции, превръща се в главен герой на важни моменти от живота - така, както се случва това във филмовите сцени, които вдъхновяват изложбата в Palazzo Reale. Посветена на аксесоарите за подреждане на маса, изложбата е не само наблюдение върху променящите се стилове, но и размисъл за това, как се развива едно от най-старите изражения на изкуството, оставило отпечатък върху колективното съзнание.
Ефектът от десетте сценографски подхода е изключителен - сред великолепието на архитектурата от началото на XIX век масите, подредени всяка в отделна стая и декор за съответната епоха, разказват историята на своето време. Свързани с ритуалите на кралското величие, скромни или луксозни, съдовете и приборите за специални случаи са вдъхновяващата тема за изложбата. Порцелан, кристал, сребро, тъкани и декоративни предмети, избрани от колекциите на съвременни италиански брандове, създават усещане за пиршество на сетивата, връщат ни към занаятчийската страст, с която са създадени в името на красотата и изяществото. По своята същност изкуството на масата е театър - в бароковия период домакинът суверен празнува своето великолепие чрез създаването на фантастичен пейзаж с цветя и зеленина (но без вилици), в ерата на рококо се превръща в декларация на естетическа чувствителност; доминират пастелните цветове и фино изработеният порцелан. Следва революционната промяна в началото на XIX век, когато сервирането а la francaise - пищното представяне на всички съдове и ястия на масата едновременно, се заменя от a la russe - поднасянето им от сервитьори, в строга последователност. Така се въвежда строгата геометрия на подреждането на приборите, чиниите, чашите. Пътуването продължава към стилните маси на концепцията less is more през XIX век, забележителни с флоралните аранжировки и строгите, но изискани сервизи в един тон. Викторианската епоха отново избухва в цветове, а ар деко ни връща към изумителната елегантност чрез сцените от „Великия Гетсби“ - черно и златно, с разточителен парад на коктейли - всеки в подходяща за него чаша.
Филмите, оставили отпечатък в съзнанието ни, превръщат изложбата в още по-дълбоко преживяване - от „Мария Антоанета“ (2006) на София Копола, през стилните черно-бели декори на „Коко Шанел и Игор Стравински“ (2009) и пасторалните сцени в „Ема“ (1996, по Джейн Остин), абсолютната чистота на „Смърт във Венеция“ и „Гепардът“ (1963) на Лукино Висконти до стряскащата футуристична картина на дематериализираната храна под формата на таблетки върху бялата маса в Ex Machina (2014). Всички стилове - от ретро романтика до футуризъм, свидетелстват как ритуалът на храненето остава вечна метафора на лайфстайл, ценности и култура.