За какво говорим, когато говорим за музеи днес?
За изкуство, за архитектура, за идеи, за политика, за пари? За личности?
Влизаме в три от най-мащабните музеи на XXI век, за да открием музите, които ги вдъхновяват.
Съвременният живот и изкуството са твърде сложни теми, за да се отразят в едно огледало, в една сграда - архитектурният блясък, огромната инвестиция, изумителната колекция все още не правят един музей достатъчно успешен (макар че е добре да ги има). Но ако има нещо наистина вдъхновяващо - мощен и неспиращ двигател на успеха, то със сигурност е личната страст към изкуството, желанието то да бъде споделено по най-красив начин с хората, любовта към един град, към света, към красотата и преклонението пред таланта. Един такъв музей предстои да бъде започнат - Pinault Museum в историческата сграда Bourse de Commerce, Париж (плановете за началото на строежа бяха обявени през юли 2017). Другият може би вече ще бъде открит, когато списанието излезе от печат - светът е затаил дъх и очаква обявяването на датата, когато оградата около мистериозния Louvre Abu Dhabi ще бъде премахната през октомври тази есен. Третият развя платната на архитектурното си великолепие точно преди три години - Fondation Louis Vuitton, за да потвърди, че Париж, изкуството, архитектурата, модата могат да бъдат интерпретирани по хиляди начини. Различни като замисъл, съдържание, колекции, политика и финансиране (бъдещият музей на Франсоа Пино е частна инвестиция, Fondation Louis Vuitton на Бернар Арно е с държавно участие, а Louvre Abu Dhabi е резултат от споразумение между правителствата на Франция и Обединените арабски емирства), трите музея си приличат в едно - те са сбъднати мечти. Превърнати са в място за среща на миналото, съвремието и бъдещето; на историята със съвременния контекст; на Изтока и Запада; на религии и идеи. Архитектурните им силуети вече са част от световните културни репери и залите им вероятно няма да останат празни никога ако не за друго, то заради имената на едни от най-големите архитекти днес - Франк Гери, Тадао Андо и Жан Нувел. Въпросът, необходимо ли е музеят да бъде проектиран от starchitect, за да привлече вниманието на света и милиони посетители, изглежда логичен. И отговорът е повече от ясен в т.нар. Билбао ефект - когато през 1997 г. в почти неизвестния испански град Билбао отваря врати музеят на фондацията Гугенхайм, проектиран от Франк Гери, ефектът върху туризма и икономиката на града е поразителен. Днес Билбао е синоним на музея и обратното. Привлекателната сила на архитектурната визия превръща сградите на музеите в първи жест към изкуството. Затова и първите изложби, с които се откриват, са посветени именно на процеса на проектиране, на концепциите, на технологичните иновации. И трите музея, за които става дума тук, демонстрират удивителната способност на архитектурата да създава нов контекст, запазвайки миналото, съчетавайки деликатност и уважение към средата с поетична визия и дръзки технологични иновации. Ето как.
Bourse de Commerce Paris
„Със създаването на този музей аз започвам да пиша нова страница от моя културен проект, чиято цел е да споделя страстта си към съвременното изкуство с колкото може повече хора. Тази история започна във Венеция преди 10 години, когато отворихме Palazzo Grassi Punta della Dogana. Включих цялото си семейство в този проект и специално моя син Франсоа-Анри и вярвам, че този музей ще затвърди водещото място на Париж на световната арт сцена.“ Франсоа Пино има за какво да се вълнува, когато обявява пред света началото на нещо наистина значимо. Един от най-влиятелните колекционери на съвременно изкуство, притежател на над 3000 творби, отдавна мечтае те да акостират в родния му град. Собственикът на Gucci Group (Gucci, Saint Laurent, Bottega Venetta, Boucheron и др.), на аукционната къща Christie’s и глобален лидер в луксозния сектор, съзнава огромната отговорност пред парижани, Франция и света, която поема с реконструкцията на един от символите на Париж - Bourse de Commerce, разположена в сърцето на града. Емблематичната историческа сграда от XVI век с перфектна кръгла форма, увенчана с купол, първоначално е била стокова борса, както показва буквалният превод на името й. Колкото и грижи да полага градът за нея, тя постепенно запада и само нов проект, който внимателно ще възстанови оригиналните й детайли и ще й даде нов смисъл, може да я върне към живот. Париж отдава сградата на фондацията на Пино за срок от 50 години (тя, разбира се, не може да бъде придобита от частно лице). И отново японският архитект Тадао Андо е този, на когото Пино поверява архитектурата на бъдещия музей. Заедно с младите архитекти от студио NeM Андо ще създаде един нетрадиционен музей за съвременно изкуство, който ще показва не само творби, но и отношение към света. „Във време, бурно откъм събития, предизвикващи безпокойство и несигурност за бъдещето, а хората и държавите са разколебани в собствените си ценности, Франсоа Пино започва да строи нов музей в Париж“, казва Тадао Андо. И предлага дизайн, който ще бъде „фундаментално емоционално пространство“. Във Венеция архитектът вече е доказал, че е един от малкото, които могат да създадат деликатен диалог между миналото и бъдещето, архитектурата и нейния контекст (в противен случай, по думите на Норман Фостър, архитектурата прилича на червило върху лицето на горила). За Bourse de Commerсe Андо предлага възстановяване на всички забележителни елементи на сградата - вътрешни стени, фрески, скайлайт и изцяло нов дизайн на вътрешното пространство. Проектът предвижда добавяне на цилиндър от бетон под ротондата, в който на три нива ще бъдат организирани изложбените пространства. Посетителите ще могат да „изследват“ виещите се пътеки под купола, покрай стените с фрески, през различните галерии и да видят не само изкуството, но и сградата отвътре по съвсем нов начин. „С диаметър от 30 м и височина 9 м, със стени от бетон, цилиндърът ще даде форма на централното изложбено пространство, включвайки и аудиториума на подземното ниво“, казват архитектите от NeM и допълват, че новият музей на Пино е „метафора за начина, по който може да се интерпретира историята и да се преоткрива съобразно новата архитектурна логика“.
Датата, определена за отварянето на музея, е началото на 2019 г.
Fondation Louis Vuitton
Париж е град с голямо сърце и в него има място за всички - особено когато му подаряват шедьоври. Не по-малко богат, с не по-малка страст към съвременното изкуство и архитектура, не по-малко амбициозен, Бернар Арно, президентът на фондация Louis Vuitton и собственик на LVMH Group, през 2014 г. заявява: „Мечтата ми стана реалност“. Музеят на Фондацията е открит, а архитектурата му е впечатляваща. „Франк Гери е един от великите архитекти на нашето време и аз знаех, че той ще приеме предизвикателството да проектира този великолепен паметник на архитектурата на XXI век“, казва Арно по време на откриването. Идеята се ражда още през 1990 г., типично по френски, по време на обяд - колекционерът е поканил Жан-Пол Клавери, тогава съветник на министъра на културата на Франция. За Арно има само едно място на света, където да реализира мечтата си - Париж. Фондацията му отдавна притежава място на границата на Булонската гора и парка Jardin d’Ђcclimatation - любимо място за развлечения на парижани от векове, което пази духа на късния XIX век с павилионите от метал и стъкло, построени от Наполеон III, бившата зоологическа градина и растенията от цял свят. Постигнато е споразумение с управата на града Фондацията да ползва 10 дка от парка, върху които да построи музей за съвременно изкуство за срок от 55 години. После музеят става собственост на града. След като посещава Билбао и вижда Guggenheim, Бернар Арно възкликва: „Как е възможно някой да създаде нещо толкова невероятно? И на всичко отгоре - да го построи?“. На връщане към Париж той иска да види Франк Гери колкото може по-скоро. Само след няколко месеца архитектът е запълнил скицника си с рисунки, направени по време на единайсетчасовия му полет Париж - Ню Йорк.
Разположен на границата на парк и гора, музеят FLV общува с природата, с историята на мястото, със стогодишните дървета наоколо. Франк Гери проектира сграда, напомняща огромен кораб с развети платна - 12 панела от стъкло, които обгръщат обема на изложбеното пространство. Водната площ, създадена като част от концепцията, отразява архитектурния обем, а играта с дневната светлина и околния пейзаж създават усещането за мираж, за деликатно видение, което може да отплува всеки миг... Единайсет галерии (7000 кв.м) са посветени на постоянната колекция и гостуващи артисти и изложби, аудиториум, музей за деца, музикални събития, а от терасата се открива прекрасна гледка към Париж и околностите.
Мечтата на Бернар Арно привлича парижани и посетители от цял свят и дава мощен заряд на туризма и икономиката не само в западната част на града, но и за цял Париж.
Louvre Abu Dhabi
През последните дни на септември 2017 една снимка обикаля глобалната социална мрежа - огромен, бял, подобен на дантела купол на фона на Арабско море. Противоречив, скандален и много, много скъп, Louvre Abu Dhabi е на финалната права преди откриването си - след забавяне от пет години (кой да предвиди, че цената на петрола ще падне от 100 на 30 долара за барел?). Към това се прибавя възмущението на френската арт общественост от „продажбата“ на името Louvre (за срок от 30 години), както и огромните цифри около сделката с Абу Даби. Най-богатият петролен град в света обаче има амбицията да се превърне в център на изкуствата не само за Близкия изток, вместо славата му да се крепи на небостъргачи и молове. „Музеят въплъщава идеята за диалог между културите, показвайки изкуство с историческо, културно и социално значение през различни епохи и цивилизации“, обяснява сайтът му. Макар и по недотам приятни причини, моментът за този мост между Изтока и Запада е твърде подходящ - с надеждата, че сближаването на културите и изкуствата на двата свята е единствен начин да се разберат и приемат взаимно. Засега обаче, освен кралското семейство Ал Нахайан и архитекта на сградата Жан Нувел, тези, които са влизали в музея, се броят на пръсти. Отвън се вижда искрящият под слънцето купол, който покрива като тента огромната площ на музея - всъщност Лувърът в Абу Даби е „град-музей“. Състои се от 55 сгради, разположени под 180 м широк купол, видим откъм морето, околностите и града. Жан Нувел се вдъхновява от традиционната арабска архитектурна култура - медината (покрит пазар) и покривите на къщите от сплетени палмови листа. Прилагайки контекстуалния подход, той превръща белия „покрив“ в сложна дантела от геометрични фигури, разположени под различен ъгъл, в осем нива едно под друго. Светлината, проникваща през пластовете, създава магическо усещане за „дъжд от лъчи“ - различна в различните часове на деня, идваща и изчезваща, динамично променяща атмосферата във вътрешността на музея. Куполът се поддържа само от 4 невидими колони - конструкция, която създава илюзията за плаващ във въздуха обем (който всъщност тежи 12 000 тона - два пъти колкото Айфеловата кула). Една от най-поетичните сгради на Жан Нувел, Лувърът в Абу Даби създава връзка между морето, небето, земята, слънцето и сградата. Що се отнася до изкуството в него, то изследва концепции като религия, търговски обмен, открития, ролята на индивида в историята, а също и теми, свързани със съвременността и глобализацията. Освен собствената си ценна колекция музеят ще отвори с 300 творби, наети от парижкия Лувър. Във всеки случай архитектурата ще бъде преживяване, не по-малко силно от изложеното в музея изкуство - и светът го чака с притаен дъх.