Домовете на хората, които продават домове - Теодор Илиев

„В моята работа, а и в живота, е мотивиращо да зная: нищо не е толкова добро, че да не може да стане още по-добро“

Инж. Теодор Илиев е доайен в търговията с недвижими имоти в Бургас.

Завършил е Химикотехнологичния институт, а след това става магистър по икономика на промишлеността във Висшия институт за национално стопанство. Има и бакалавърска степен по педагогика от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Два мандата е член на УС на Националното сдружение за недвижими имоти. Основател и председател на „Бургаската асоциация за недвижими имоти“ - БАТНИ. От години е член на сдружението с нестопанска цел „Ротари Клуб“ в Бургас. Носител е на награда от единствената Национална представителна браншова организация на професионалистите в сферата на недвижимите имоти. Член на борда на директорите на AG Capital.

Той е истински морски човек. Така и изглежда, без значение къде го срещате, ще забележите гордата му осанка, изправената фигура и уверените стъпки на мъж, който е постигнал много в живота си. Морето му носи една особена удовлетвореност вероятно защото, когато си близо до него, разбираш колко малко ти е нужно, за да си щастлив.

Посреща ни в двора на кокетна вила в Червенка, на юг от Черноморец. Брегът е до нас, дворът е ослепително зелен, тревата е изрядно окосена, дърветата - индийски люляк, цъфтят в наситено цикламено. Теодор Илиев е много сърдечен домакин, показва ни летния си дом, който семейството има отдавна и обича много. Тук, в топлите дни са се срещали три поколения - деца и внуци, а техните снимки са навсякъде. Разказва ни за любимата си, много мъжка колекция от оръжия, наредена елегантно по стените, заедно с ценни морски трофеи.

Домашен плодов сладкиш и прясна лимонада ни очакват в двора, следобедът е дълъг, има време за много преживени истории.

Вие сте баща на Весела и Христо Илиеви, в компаниите с респект ви наричат Senior. Разкажете ни за семейството си, работите заедно две поколения, как се създава голяма фамилна компания със сериозни традиции?

Ние генетично сме работливи. Баща ми е бил знатен строител и така ме е възпитал. От дете ме е водил по строежи да работя и аз така постъпих с децата. Още от малки не ги оставях на мира, в събота и неделя все им намирах някакво занимание. Имаха подреден график със задачи. Сигурно не са били много доволни като деца, но ги научих на коректност и на труд.

За мен също няма нищо по-важно от семейството, то е най-голямата ценност...

Моето верую е, че всичко, оцеляло хилядолетия, трябва да се пази и почита - нашата религия, фамилията. Децата често следват примера на родителите си. Работех като генерален директор на голямо предприятие в Бургас. Винаги съм се съобразявал с позицията си. Вярвам също, че примерът се изразява и в порядъчност и морал, в отношенията между майката и бащата. Неизказаното напрежение рефлектира върху децата дори и подсъзнателно. Чел съм много колко важен е примерът на бащата, особено за момичетата. Сега се гордея с децата си не само защото са успешни, а и защото са създали добри семейства. Харесвам средата им, около тях има сериозни и интелигентни хора. Най-голямото постижение на човек са децата му. Основното, голямото, по това разбирам, че съм успял. Затова съм горд. Трябва да кажа, че винаги съм се съобразявал с тях, тяхното мнение е водещо за мен, вярвам в преценката им за всичко. Сверявам си часовника и виждам, че това ме поддържа във форма. Най-доброто пожелание, което мога да отправя към всеки човек, е: да сте здрави и да се гордеете с децата си! А аз съм благословен и с петима внуци.

Опишете себе си, изглеждате като човек, който умее да се самоанализира, който прави равносметки?

Прецизен съм и за съжаление прекалено подреден, планов, работохолик, много строг родител. Постоянството, дисциплината и педантизмът ми са вродени и слава богу, не ми се наложи да ме учат на това. Така съм устроен, че когато видя успеха на приятели, разказвам за това, поздравявам, радвам се, хваля ги, драго ми е. Мога само да се поуча от тях. Искам хората да живеят добре. Ето тук, в Червенка, сме направили едно сдружение. Дълги години бях председател, сега съм в борда. И в това начинание работя за всички. Много неща съм свършил отдавна, видяхте, че и пред къщата, и около нея всичко е красиво. Сега се боря навсякъде в района да е така - улиците да са хубави, да е чисто, подредено.

Възхищавам се от личности. Ето например кметът на Бургас - човек с голям размах, с възможности и много скромен, работлив, направил е изключителен екип. И се вижда по града - Бургас беше десетилетия назад след Варна, сега е съвсем друго.

Като човек също имам своите силни и не толкова силни страни. Отворен съм към новостите. Имам своите слабости, но работя непрестанно, за да ги преодолявам.

Винаги очаквам с нетърпение понеделника - вместо да казвам „Слава богу, днес е петък“. Накрая ще призная - обичам да провокирам сам себе си - това ме зарежда с енергия. Не мога и не искам да повярвам, че на 4 август навърших 77 години.

Чувствате се отлично в тези години, кажете как?

Човек трябва да притежава класа, доброта, красив ум и достойнство. Имам си своята рецепта за дълголетие: генът е на първо място; малко, но по възможност качествена храна; минимум два литра вода на ден; непрестанно движение и спорт; непрекъсната работа - пенсионираните умират най-бързо; до края на живота да се възхищаваш на красивите жени.

Хората Ви познават като екипен играч, така ли е?

„Адрес“ е явление и школа за кадри в бизнеса с недвижими имоти. Вярвам в сентенцията: „Ако искаш да вървиш бързо - тръгни сам, ако искаш да стигнеш далеч - тръгни с някого“. Аз вървя заедно със сина ми и дъщеря ми вече 25 години, а най-ценният ни актив са служителите ни. Компанията ни не просто работи, тя създава доверие. През живота ми са минали много човешки съдби, помагал съм винаги, защото сме едно семейство.

Трябва непрекъснато да се доказвам и да полагам повече усилия от колегите си, защото нося отговорност. Хората са мотивирани да знаят какво и защо правят и идват с удоволствие на работа. Колкото по-големи неща правим, толкова по-големи предизвикателства идват, но животът е борба. Консултант на недвижими имоти е една изключително трудна професия. Изискват се търговски и технически умения - знания на език, високи компютърни умения, познаване психологията на хората. Много ми се иска брокерите, които работят при нас, да имат интереси, да ходят на театър, на опера, на изложби или концерти. Да пътуват, да са в крак с новите технологии. Не е възможно да просперираме без креативни хора, които да изпитват страст и да обичат това, което правят. Трябва да им дадем цел, ценности и мечти.

Как си почивате? Изглежда, че сте винаги нащрек, внимавате в детайлите, нищо не ви убягва. Това е сериозно напрежение...

Моето хоби е да пътувам. През последните години имам повече време и успях да посетя и няколко по-далечни страни. Обичам да стоя в някое кафене, в екзотично място и да наблюдавам местните хора. Всяка нация има специфична култура на живот и изразяване на емоции. Пътувам задължително с фотоапарат и често си позволявам да правя неразрешени снимки на непознати хора от далечни страни. Ентусиазира ме щастието на децата. Колкото по-нисък е стандартът в една страна, толкова по-истински са емоциите на лицата на хората. Всичко е различно - расата, архитектурата, религията им, ценностната им система, древната култура, традициите им. Освен да пътувам, обичам да карам велосипед и обичайните занимания на вилата през уикендите.