Докато търся адреса, започвам да се чувствам така, сякаш се разхождам из страниците на някоя книга, посветена на следвоенния модернизъм в архитектурата. Стигам дъното на тясна уличка - „Шатокуа“ 23, в квартала Пасифик Палисейдс, Лос Анджелис. Стъклената къща със стоманена конструкция - всъщност две отделни сгради - жилищна част и студио, разделени от малко патио, е в края на зелена поляна, загърната от гъста редица евкалиптови дървета. „Прилича на Мондриан в рамка от евкалиптови клони!”, възкликвам в момента, в който погледът ми е обгърнал фасадата. Жената, която проверява резервацията ми, се усмихва. Формата на постройката - проста, двуетажна кутия - противоречи на изтънчеността в разпределението на интериора. С двойната височина на всекидневната, вътрешното второ ниво за спалните и флуидните си пространства къщата сякаш е въплътила основните принципи на модернизма. Прехвърлям на ум имената на мебелите, превърнали се в икони на дизайна, чийто оригинали виждам в интериора. Мястото изглежда така, сякаш собствениците са излезли за малко и всеки момент ще се върнат. Свежи цветя, лични вещи, дребни сувенири от семейни пътувания. Цари артистичен безпорядък. Междувременно кураторката разказва историята на дома. Къщата на прочутото дизайнерско семейство Иймс е една от двадесет и петте, които са изградени по задание на списание Arts & Architecture. Чарлс Иймс се влюбва от пръв поглед в парцела и залага всичко, което той и Рей - негова съпруга и творчески партньор, притежават, за да го купи. Първоначалният проект е изготвен през 1945 г., но поради следвоенния недостиг на материали изграждането му се забавя с цели три години, през които Чарлс и Рей опознават имота и решават да променят архитектурата. Поръчаните за оригиналния дизайн единадесет и половина тона желязо са стриктно преизчислени така, че за новата постройка не достига само една стоманена греда. Семейството се нанася в къщата в навечерието на Коледа през 1949 г. и двамата живеят там до края на живота си. Чарлс умира през 1978 г. Рей почива на същата дата десет години по-късно, а домът им остава почти непокътнат. Сред личните вещи, които са намерени в него, е и следното писмо. „Почти на 34 години съм, отново съм сам и нямам пари - обичам те и искам да се оженя за теб много, много скоро.“ Следва историята на един прекрасен творчески и житейски съюз.