Наталия Асенова е от ярките личности, които обичат да отговарят на въпроса „Как си“ с - „Живот си живея“ и този отговор да е в абсолютна степен правдив. Наталия е от онези силни жени, които умеят да изпълват със смислено съдържание съвременната мантра за успешен живот – „Work Hard, Play Hard”. Едновременно филолог и икономист по образование, тя успява да сърфира по гребена на живота между мениджмънта в банка, дивеене в концерт на The Cure в Лондон или пък вълнуващо пътешестване из планините на Япония или Нова Зеландия. Но преди всичко тя е чудесен човек и приятел, търсач на световна красота, страстен приключенец.
Пристигнах в Набия на 28 юли, събота. Когато планирате пътуване в Африка, хубаво е да го предвидите през т.нар. сухи месеци, в нашия случай - Югозападна Африка, това са юни - септември. Шестмесечно планиране, обсъждане, контакти с пет местни агенции в Намибия и три визи (за Намибия, транзитна за Южна Африка и Зимабве) направиха възможно пътуването ни. Четирима души, познати или приятели в различна степен, се намирахме на международното летище Хосеа Котако в столицата на Намибия Виндхук в очакване пътуването да започне. Маршрутът ни обхваща Намибия, Ботсвана и Зимбабве (само водопадите Виктория) и е изцяло планиран от нас, като една от петте местни агенции, с които осъществихме контакт, се нае да го организира. Част от организацията е осигуряване на автомобил и водач. Те са неразделна част от пътуването ни. Нашият водач Тим - потомък на холандци и англичани, ни посреща на летището, след което се отправихме към покрайнините на столицата - Вила Виолет, където отдъхнахме след дългия полет.
Ако имате цяла вечер във Виндхук, задължително трябва да посетите местния пъб - Joe’s Beer House, където можете да се насладите на прекрасни местни вкусотии, хубава бира и качествени вина.
Пустинята Намиб (ден 2 - ден 4)
На следващия ден потегляме към пустинята Намиб. Първите ми впечатления за пейзажа - напомня много на Сирия и Йордания с оскъдните си и дискретни цветове и форми. Виждаме и първите животни, основно антилопи - кудо, спрингбок, орикс и изобилие от щрауси и маймуни. По пътя към мястото, където ще отседнем - Agama River Camp, спираме за лек обяд в Солитер и там за първи път истински усещаме духа на пустинята. Смята се, че това е най- старата пустиня на света - на повече от 80 милиона години, простира се на 1600 км и заема цялата крайбрежна част на страната. Масивното море от пясък на пустинята се съчетава с крайбрежните ветрове, за да създаде най-високите дюни в света (някои от тях, в местността Сусувлей, достигат 300 метра височина). Освен с дюните, пустинята е известна и с останките от кораби по крайбрежието (Sceleton Beach) и изоставен град, в който пясъкът красиво е завзел останките от цивилизация (Ghost town). В ранния следобед пристигаме в Agama River Camp, където се запознаваме с домакините - Джон и Моник. Оставят ни малко време за почивка и бързо ни организират посрещане на залеза на върха на един хълм. Усещането, цветовете, магията, се пропиват в кожата и никога не те напускат. Заслужава си човек да отиде до Африка дори само заради залезите! Вечеряме при нашите домакини, след което се отправяме към върха на къщите, в които сме отседнали. Те са чудесно пригодени за наблюдение на звезди. Тъй като няма никакво светлинно замърсяване затова и мястото се оказва едно от най-добрите в света за наблюдението им. Човек може да види с просто око стотици падащи звезди, мъглявини, да си помечтае с чаша вино в ръка.
Следващият ден започва рано. Ставаме в пет часа сутринта, за да можем да посрещнем изгрева над пустинята. След 60 километра пътуване до Dead Vlei се озоваваме по средата на страховита пясъчна буря - няма да гледаме изгрев, очевидно... Пясъкът в Намиб е червеникав. Вятърът така го беше развихрил из въздуха, че всички цветове наоколо бяха придобили топли отенъци. За мен лично, независимо от лошите условия и неудобството, преживяването си заслужаваше. Препоръчителни забележителности: Каньона Сесрием, дюната Елим, Дюна 45, Dead Vlei, Sossusvlei.
Свакопмунд (ден 4 - ден 5)
Пътуването от пустинята до Атлантическия океан е осеяно с прекрасни панорамни гледки, тъй като минава през два живописни прохода - Гауб и Куйсеб. Ако имате късмет и пътувате рано, ще можете да видите сурикати.
Основан през 1892 г., като основно пристанище на германска Югозападна Африка, Свакопмунд често се описва като повече немски от самата Германия. В днешни дни представлява океански ваканционен курорт, чиято основна атракция са безбройните розови птици фламинго, останките от корабокрушения на Sceleton Beach (до които можеш да достигнеш единствено със самолет), морската кухня и разбира се възможността да се насладиш на плажовете. Това е мястото, в което пустинята среща океана. Много ми се искаше да полетя със самолет, за да мога да видя всичко отгоре. След три неуспешни опита (заради лошото време) осъзнах, че може би това се случва за да се върна отново. Ако планирате подобен полет, полезно е да знаете, че трябва да се обадите в местна агенция, която ги организира поне три/четири дни предварително. Група от 5-6 човека спокойно може да наеме цял самолет за скромната сума от 300 лв. на човек. Плащането се извършва на място, при потвърждение, че полетът може да се осъществи.
Дармаленд (ден 5 - ден 6)
От Атлантическия океан се отправяме към Дамараленд, който се намира във вътрешността на страната. Пътят се вие в подножието на най-високата планина в Намибия - Брандберг. Ако имате желание, бихте могли да си направите разходка за около 2 часа до Бялата Дама - картина върху скала, по всяка вероятност дело на бушмен, датираща от преди 2 000 години. Във вътрешността на страната могат да се срещнат и жени от племето химба - намазни целите с червеникавокафеникава смес от растения и скален прах. Навлизайки в Дамараленд, нашият водач Тим, решава да ни подари off road изживяване по силно неравен и пресечен от реки и дървета терен. Започнахме да преследваме стадо слонове с желанието за първи път да ги наблюдаваме в естествена среда. В Африка, наблюдаването или ловуването на животни може да се случи основно в обособени резервати или ферми с хиляди хектара площ, където е задължително спазването на определени инструкции като например в нашия случай - наблюдение - придвижване единствено чрез автомобил по предварително утвърдени пътища и абсолютна забрана за напускане пределите на автомобила, с изключение на обезопасените за това места. Дамараленд не е обикновен парк, в който е задължително спазването на тези инструкции, и ние спокойно следвахме пътя на слоновете докато не ги открихме до една малка горичка. Мястото е живописно, скалисто, изпълнено с древни рисунки на бушмените - коренните обитатели на местността. От Тим научих, че всъщност заради миролюбивия си характер са били принудени да се заселят в най-негостоприемните части на страната - вътрешността на пустинята Калахари. Освен посещение на бушменско селище, можете да планирате и разходка из Каменната гора (The petrified forest) - огромни дънери отпреди 200 милиона години, изкоренени и полегнали в отдавна пресъхнало речно дъно, които са се превърнали в каменни отломки, не точно камък, а вид опалов минерал. Разбира се и тук изгревите и залезите няма да ви разочароват. След шести ден в Африка, усещам вкуса на въздуха.
Етоша (ден 6 - ден 9)
Национален парк Етоша е най-популярното място за наблюдение на животни. Разположен е в северо-западната част на страна, където се среща най-голямо био разнообразие. Тук можете да планирате преспиване в самия парк, като трябва да имате предвид, че местата за настаняване са предимно държавни. В цялото си пътуване в Африка, се наслаждавах на прекрасни места за спане - дори палатките бяха невероятно луксозни и комфортни. Прекарването в Окакуйо, държавен туристически лодж, нещо от рода на българския Балкантурист, обаче е възнаграждаващо в друг аспект. Разположен е около един от малкото водоизточници в резервата по време на сухия сезон и всеки, който реши да отседне там, би могъл да се любува на огромно разнообразие от животни докато седи на пейка с чаша вино в ръка - стадо слонове, хиени, чакали, жирафи, антилопи. Друго предимство е ранното ставане и посрещане на изгрева. Ако планирате по-дълъг престой и ежедневни посещения на парка е хубаво да се настаните около самия парк. Това, което следва да имате предвид в такъв случай е, че паркът трябва да се напусне до 6 часа вечерта, защото вратите затварят, местата за настаняване вътре в него са заети и вие ще се озовете сред африканската нощна действителност в автомобил, който не ви е разрешено да напускате. Затова трябва да се съобразите и с частите от парка, които сте планирали да посетите. За животните няма да разказвам. Аз обичам животните и ако сте като мен, ще разберете именно в този момент защо сте в Намибия - леопарди, лъвове, зебри, антилопи, гепарди, жирафи, носорози и прочие се намират в своята ествествена среда. Ако дивите животни не са ви стихия, не го правете - 7 часа, залостени в кола, обикаляща парка в търсене на животни, със сигурност няма да ви достави удоволствие. Аз прекарах дните си в парка в каране, спиране, дебнене и наблюдение, което се отблагодари с невероятни снимки.
Каприви (ден 9 - ден 10)
Каприви се нарича един малък излаз на Намибия, който се простира на изток между Ангола, Ботсвана и Зимбабве, което на практика представлява единственото място в света, където 4 страни граничат една с друга. За разлика от останалата част от страната, в ивицата Каприви има изобилие от вода - реките Замбези, Окованго, Куандо и Чобе приютяват редица птици и речни животни също. Nunda River Lodge е перфектното място за отсядане - ситуирано на брега на река Кованго в северо-източната част на Намибия. От тази позиция лесно се стига до забележителните за местността водопади Попа, Национален парк Маханго, както и Buffalo Park (където основно ще видите африкански биволи, крокодили и хипопотами). Можете да се насладите на разходка с кола из парка за да наблюдавате животни, да се возите на лодка или мокоро (местният вид кану), както и да посетите местни африкански села. Интересно е как по брега на реката оградите за хипопотами около местата за отсядане са високи не повече от 20 сантиметра - информираха ме, че животните не могат да ги прескочат колкото и да са ниски. Хареса ми да заспивам, слушайки звуците от тяхната комуникация, знаейки че са много близо. Тук парковете са различни - можеш да слизаш от колата, изглеждат по- естествени и непринудени. Има изобилие от боабаби - красиви дървета, вековни, напомнящи как всичко в този свят е започнало именно от този континент. Сякаш всички нишки на кълбото тръгват от неговата сянка, сянката на боабаба. Изпращаме поредния залез на дървената платформа над реката в Nunda River Lodge. Утре ни предстои пътуване до Мазамбала лодж, в сърцето на река Куандо.
Мазамбала Лодж (ден 10 - ден 11)
Тук се озовахме непланирано. Променихме си маршрута в последния момент, което стана възможно заради това, че ползваме услугите на местна агенция и имаме Тим за наш спътник. Най-близкото населено място е на три часа път с кола, до лоджа се стига единствено с лодка. Представете си остров, заобиколен от неподвижна вода, много тръстики, крокодили, водни антилопи и хипопотами. Мястото предлага всички удобства за настаняване и след като сме си починали, в четири часа следобед потегляме с лодка на обиколка из реката - тичащи водни антилопи, танцуващ слон, подаващи се уши на хипопотами от водата, бебе хипопотам, пъстри говорещи птици, малки и големи крокодили, заради които ни прдупреждаваха да не си подаваме ръцете извън лодката. Изглежда само водата беше неподвижна - всичко в нея и около нея се движеше динамично. Вечерта отново се наслаждаваме на избор на месо от десет вида антилопи, разнообразие от салати и прекрасно вино. На следващия ден напускаме Намибия и потегляме за Ботсвана.
Казани, Ботсвана (ден 11 - ден 13)
Хубаво е усещането да си на границата с Ботсвана. Пресичала съм много граници, тази обаче въобще не влиза в нормалните стереотипи. Цари лежерен африкански дух, влизаме в нещо като стая, където има две гишета. Забранените за внасяне в страната стоки са изобразени по стените забавно - примерно зачеркната маймуна с автомат - не трябва да се внася оръжие. Обслужващият ни чиновник се е усмихнал широко, говори ми за отношенията между двата пола и какво плаши мъжете, сподели, че харесва Стоичков повече от жена му, удари печат върху паспорта ми и ето бях добре дошла в Ботсвана (българските граждани нямат нужда от виза). Настаняваме се в хотел в Казани (вторият по големина град в страната), пием кафе на корем (кафето в Африка е хубаво - ароматно и силно, дори и от кана). Тук отново ни чакат лодки, фото сафарита и хубави гледки. Градът се намира непосредствено до реката Чобе, която обособява северната граница на Национален парк Чобе, където отново можете да срещнете разнообразие от животни, най-често слонове, жирафи и хипопотами (ако трябва да сравнявам с Етоша, Намибия - тук не виждам нищо кой знае колко интересно). И както в този конкретен момент вече съм привикнала към слоновете и ми се иска да видя по-екзотично животно, именно те ми подаряват най-прекрасния до момента залез в живота - седят си на брега на реката, кротко пасат, поглеждат към нас, а зад тях слънцето в червени окраски и ние на лодка, съзерцаваме приказното отражение на гледката дори във водата. От тук можете да организирате полет със самолет над делтата на река Окованго. Тази делта е известна с това, че изчезва не в море или океан, а в пустинята - природно явление, което не можете да наблюдавате никъде другаде. Погледът отгоре на континента дава съвсем различна представа - колко красива и симетрична е земята там, като опашка на паун. Опитваме се да кацнем в края на самата делта, където каналите на реката изчезват. Не можем, защото стадо зебри са завзели територията - нашият водач ни обяснява, че зебрите обичат открити пространства, защото могат да забележат хищниците лесно и лесно да им избягат. Правим маневра във въздуха, така че да ги изгоним, и вторият опит за кацане е успешен. Качват ни на открит джип и газ към реката, където ни очаква мокоро (местното кану). Лодкарите на мокоро са големи професионалисти - стоят изправени в тясното кану и го придвижват с огромен прът в плитките води на каналите. Нашият лодкар е в занаята от 50 години, на практика е бил дете, когато е заплувал. Говори на развален английски, но е толкова сигурен в това, което прави, че дори не мисля за хипопотамите и крокодилите, които могат да ни обърнат лодката с едно движение (както той с усмивка повтаряше всеки път, когато около нас заплува животно - защо им е да го правят). Водата е кристално чиста и неподвижна, а около нея отново живот. Озоваваме се в сърцето на нищото - Mappula lodge. Тук са ни приготвили обилен обяд и стая за отдих. Не мога да не скрия ентусиазма, с който открих колко красиво са построили това място - сред природата, в която слонове, лъвове и хипопотами са си у дома. Къщичките са толкова уютни и красиви, че спокойно мога да ги препоръчам за спирка по време на меден месец.
Водопадите Виктория (ден 14 - ден 15)
Зимбабве е интересна стрна - тук расизмът е с обратен знак - белият човек е дискриминиран, а цветнокожият е осъзнат господар на положението. Граничните полицаи нямат нищо общо с тези на границата с Ботсвана - лоши, нагли и безцеремонни. Дори за краткото време прекарано в страната, добивам усещането, че туризмът е абсолютно съсипан от диктатурата - предупреждават ни да сме внимателни, да не се отдалечаваме от туристическите обекти, хората са недрожелюбни и мнителни. Самите водопади Виктория са внушителни, но ако сте имали щастието преди това да видите водопадите Игуасу (Аржентина/Бразилия), не бихте били толкова впечатлени. Да завършите обаче подобно пътуване - от пустиянта до падащата вода си заслужава усилието. Препоръчвам и разходка из местния битпазар - безброй струпани предмети, сувенири, украшения, статуетки, зимбабвийски долари в милиарди (прекрасен подарък). Мястото, в което сме отседнали - Ilala Lodge, се намира в непосредствена близост до водопадите, пазарът и мястото, което всички препоръчват за традиционна африканска вечеря - Mama Africa Eating House. И последните вечери имат своя край, както и пътуванията. Въпреки че се чувствам късметлия затова че попаднах в този континент, на тези места, с тези хора, ясно осъзнавам, че самата аз си го сътоврих. Дилемите в живота лесно се решават, когато сигурно знаеш, че трябва да си някъде. Там започнаха много неща, а краят за тях все още не е ясен.