Стрийт АРТ в парижки басейн

Известният в миналото басейн „Молитор“ в Париж е превърнат в луксозен хотел с фокус върху изкуството.

от Калина Константинова / снимки Sebastien Giraud, Marc Plantec, Fanny Flory, Ludiwg Frave

Историята на басейна Molitor в Париж започва през 30-те години на миналия век, но наскоро прожекторите отново се насочиха към него в третия сезон на сериала Emily In Paris. Там двете приятелки, Емили (Лили Колинс) и Минди (Ашли Парк), прекарват един чудесен слънчев следобед, пиейки коктейли на фона на иконичния вътрешен двор, заграждащ външния басейн. И въпреки че всяко кътче, до което Емили се доближи в Париж, се превръща в the place to be, Molitor определено няма нужда от световноизвестния сериал, за да се рекламира.
Открит е през 1929 като комплекс с вътрешен и външен басейн. Идеята е да осигури място за спортуване на парижани в рамките на обширна кампания за повишаване на спортната култура. Проектът е реализиран от архитект Люсиен Поле и се отличава с очарователните си ар деко детайли и стъклописите на Луи Барийе. Конструкцията е вдъхновена от презокеанските лайнери, а в архитектурно отношение Поле е повлиян от Робер Мале-Стивънс.

На откриването присъства Джони Вайсмюлер, петкратен олимпийски шампион по плуване и известен впоследствие с ролите си в киното като Тарзан, който е и спасител през цялото лято на 1929.

Тук започват да се организират специални събития, галавечери, Празникът на водата, който отличава най-красивата плувкиня всяко лято… През 1946 Луи Реар, автомобилен инженер и моден дизайнер, представя пред медиите новите бански – бикините. Моделът Мишелин Бернардини получава след събитието 50 000 писма от ентусиазирани фенове.
През зимата външният басейн се превръщал в зимна пързалка и така мястото привличало посетители през цялата година. Деца, възрастни, ученици, манекенки, актьори – пъстра публика изпълвала пространствата с глъчка дълги години.

Но както всяко модно място, така и Molitor бавно залязва. През 1970 поради по нисък интерес зимната пързалка не е открита, системата за филтриране на водата се разваля, бетонът се разрушава от хлора, покривът на закрития басейн също е за ремонтиране. През 1989 ръководството предоставя ключовете на кметството за неограничено време. Но тъй като такова свободно пространство в Париж не може да остане дълго незаето, тук започват да се появяват авангардни графити артисти, които откриват доста нестандартно, перфектно място, в което да представят изкуството си.
Molitor се трансформира в дом на стрийт арта, почти няма повърхност, която да не е покрита с графити. Много фотографи увековечават ефимерните фрески на Reso, Shaka, Katre, Kashink, Jace, Kouka, Nosbé от онова време. Конструкцията обаче се руши все повече и повече. Трябвало непременно да се намери решение за нейното бъдеще. Комплексът е обявен за паметник на културата и кметството организира конкурс за реновирането му. Печели проект за луксозен хотел, който обещава да възстанови напълно първоначалния вид на сградата и да уважи и възвърне блясъка на историята ѝ. Състоянието на конструкцията е било изключително лошо и се наложило да бъде почти напълно разрушена. Изградена е отново, като следва архитектурните планове на Люсиен Поле, доближавайки се максимално до автентичната атмосфера. Четири архитектурни екипа са ангажирани с реновацията. Декорацията на вътрешните пространства е поверена на Жан-Филип Нюел, който предлага истинско пътешествие в епохите от златните години до днес през изкуството. Стари фотографии, фрески, стъклописи ни въвличат в кръговрат от спомени…

Но стрийт арта продължава да има най-силна връзка с Molitor. Културната програма на хотела поставя това изкуство на пиедестал. Изключително интересно е пространството на покрития басейн, където старите съблекални, които го обграждат, са изрисувани от различен стрийт артист. Така посетителите имат възможност да открият разнообразието на този вид артистично изразяване в цели 78 кабини.

В интериора на хотела близо 100 фрески от съвременни артисти покриват стените. Временни изложби, инсталации, хепънинги непрекъснато оживяват мястото. Във всяка от 117-те стаи и във всеки от 7-те апартамента на хотела гостите могат да намерят уникално произведение на изкуство и ако им хареса, могат да го купят.
Басейните, за съжаление, са достъпни само за гостите на хотела или за членове на клуба, но всеки може да посети хотела, да разгледа актуалната изложба и да се потопи в наистина специалната атмосфера на поредното парижко място, заредено с толкова страсти и истории.