




Евгени Батоев и Цветомира Борисова: „Сцените, които се случват в картината, се вкаменяват в релефите“
Хол с бели стени (освен една) и стар дървен паркет в столична кооперация. Нищо необичайно на пръв поглед, ако не беше липсата на всякакви мебели и маслените картини, и порцеланови релефи по стените. Холът е в дома на Евгени Батоев и Цветомира Борисова и вече е нещо повече от това – галерия на втората им самостоятелна изложба, напълно „продуцирана“ от тях двамата. Classroom e и поводът да се срещнем с тях.
Кога се появи идеята, че трябва да направите изложба у дома си?
Цветомира: Не си спомням да е имало конкретен момент, в който някой е казал: „Хайде да направим изложба“. Евгени винаги си правеше срещи, канеше хора да виждат картините му. Аз прекарвам по-малко време в апартамента, работех повече в университета. Канехме хора, но винаги ни се струваше, че идват малко и малко хора виждат нещата. Разбрахме, че лесно можем да постигнем обратното - всичко, което ни костваше, беше да сложим по-ярко осветление в хола си и да боядисаме стените бели. Бяхме разчистили мебелите, за да може да се рисува – остана да изнесем малкото останали маси и столове. Когато бяхме абсолютно сигурни, че изложба ще има след два месеца, повечето работи се случиха с това наум. Те са правени с идеята, че ще бъдат показани заедно тук.
Колко е важно да бъдат видени работите ви?
Е: Ако рисуваш само за себе си, тогава е самоцелно. Щом искаш да изразиш нещо, трябва да разбереш каква ти е публиката, какво мисли. Когато пишеш дълго време роман, може да се загубиш в историята си – затова това е нещо като reality check. В света на съвременното изкуство, когато нямаш концепция, хората не знаят как да те пласират. По-лесно им е да кажат примерно, че си ретро. Затова изложбата е reality check, но е и изкуство. Това е тънка линия, с която Цвети и аз си играем – да дадем достатъчно на хората, за да разберат какво правиш, но и да ги поканим да влязат в наш свят.
Случвало ли се е да променяте работата си след срещи с хора, от чужди коментари?
Е: По-скоро съм изхвърлял нещо и започвал наново.
Ц: Наистина е изхвърлял.
Цветомира, защо избра точно релефи за тази изложба?
Ц: По принцип не правя релефи – предишните ми неща са малки скулптури, при това цветни. Този път процесът на работа беше по-задълбочен, опитвах се максимално да изчистя всичко, да няма излишни занимавки с неща, които в един момент стават декорация. Митологичните теми са ми интересни, както ми е интересна религията и психологията. Това са вечни теми – отношения между хората, как светът се случва, връзката между човек и природа, въпросите, които си задава човек.
Имате ли конкретни спомени от какво са провокирани произведенията в тази стая?
Е: Направих много рисунки, които се превърнаха в нещо като серия – след това като режисьор избираш една рисунка и започваш да работиш по нея. Това е нонстоп работа – като тръгнеш, набираш инерция и за мен това ми е най-приятният момент. Когато спре инерцията, ми става леко странно. Всяка картина е сцена – това е различното със скулптурата. Барелефът е нещо много силно, защото е като изпъкнала картина. Това означава, че окото ти може да го види от три измерения, но може да го чете и като картина. Ако отидеш на театър или кино, това също е картина – разиграва се пред теб. Една скулптура разказва друг тип история. Затова Classroom е много интересна – сцените, които се случват в картината, се вкаменяват в релефите и обратното. Падналият ангел все едно гледа картина, но картината не може да излезе от там. Тя е нереалност, а ангелът е при нас. Нещата на Цвети са тук, а моите не са.
Ц: Много хубаво го каза.
Творбите ви работят ли поотделно? Ако махнем релефите или картините, какъв ще е ефектът? Classroom не е ли отражение на вашите отношения?
Е: Не. Точно това ме кефи в нея. Представи си, че ти си куратор и измисляш тази изложба, търсиш си двама автори. Намерила си ни и така си ги сглобила - като откритие в сферата на изкуството.
Ц: В основата на Classroom е, че единият е ученик, а другият – учител. Никой не е единият или другият, и двамата сме и двете. Толкова сме различни – работим с различен материал, процесът е друг. Всеки много добре е успял да запази много солидна индивидуалност в работата си. Работите ни се сглобяват, защото стъпват на няколко основни неща, които са същите.
Е: Точно така! В тази изложба има разказ, който се е получил съвсем случайно. Ето тази картина (на жълтата стена – б. а.) я направих за два дни. Като я сложихме на стената, и двамата си казахме, че тя сякаш изчезва като мираж заради цвета. Решихме да оставим само тази стена в оригиналния й цвят. После тя донесе ангела и така се оформи една история. Аз мисля, че е съвсем възможно художници да направят такова нещо умишлено. На мен ми харесва, защото стана случайно.
Защо решихте Classroom да е тук, а не в галерия?
Е: Галерия би пречила. Тук се качваш по стълбите и влизаш в това място и то е Classroom - галерия за повода. Това е скромна изложба (без спонсори), но с доста мощен вътрешен писък.
Ц: През 90-те в България са се отваряли апартаменти за подобни изложби, но това вече не се прави. Няма много open studios в София. Аз харесвам такива неща и заради това името Classroom допълни представата ми – отсреща е „Стъкленото“ училище (122 училище в София – б.а.), класната стая е публично място. При нас е индивидуално пространство, което се отваря към всички. Самата идея за името дойде от лампите – сложихме такива, каквито съм имала в класната стая в началното училище. Искахме хубава светлина и тази се оказа най-хубавата, която можем да ползваме.
Какво е различното с предната ви обща изложба LOVECRAFTING III в галерия Æther с куратор Voin de Voin?
Ц: Voin de Voin прави една серия, в която кани двойки да живеят и работят в галерията. Всичко завършва с изложба. Онази изложба беше като проба, а това сега е начало. Аз съм се изразила много по-хубаво, много по-целенасочено и по-цялостно тук.
Е: Нямахме достатъчно свобода, някой ни даде заглавие. И двамата много обичаме свободата, защото вярваме в това, което правим. Когато имаш граници, това убива нещо в теб. Всеки трябва да внимава с другия, тук това го няма. И двамата се научихме да не ни пука. Тук работехме с пълно спокойствие.
Какви са плановете ви занапред?
Е: Повече работа.
Ц: Планираме да поддържаме хола си по-изчистен, за да може по-често и по-лесно да се трансформира. Винаги, когато имаме работи и решим, можем да направим изложба.
Фотографии: Михаил Новаков
Повече за Евгени и Цветомира тук:
How to easily find a gated community at the seaside?

You can find a gated community at the seaside on the websites of real estate agencies. Unique Estates offers luxury gated communities at the seaside. Explore our collection of gated communities and find the perfect one that suits your preferences.





