Заха Хадид: Планета в своята собствена неподражаема орбита*

На арабски Хадид значи железен. Нарицателното „желязната лейди“ би паснало чудесно на световноизвестната архитектка Заха Хадид, ако не беше запазена марка на Маргарет Тачър. А Хадид е от личностите, които силно се отличават от всички останали. Затова, когато почина внезапно от инфаркт на 31 март, докато се лекуваше от бронхит в болница в Маями, архитектурният свят загуби не просто една звезда, а цяла планета.

Заха Хадид е родена в заможно семейство в Багдад през 1950 г. И двамата ѝ родители произхождат от изтъкнати родове. Баща ѝ Мухамад Хадид е важна политическа фигура от четиридесетте и петдесетте години, бил е лидер на Националната демократическа партия. По това време столицата на Ирак е космополитен и прогресиращ град. Години по-късно Хадид ще разказва за утопичния дух на онази ера, минала под знака на вярата в прогреса и оптимизма за изграждане на по-добър свят.

Архитектката прекарва детството си в голяма къща, построена през трийсетте години на ХХ век. „Стилът на мебелите в стаята ми беше модернистичен. Имах асиметрично огледало. Мисля, че с него започна моята любов към асиметрията”, казва Хадид. Твърди, че на 11-12 години вече е знаела, че иска да бъде архитект. На 16 родителите ѝ я пращат в пансиони в Англия и Швейцария. През 1972 се мести в Лондон, където е приета в престижния университет за архитектура АА.

„Заха беше много шумна. Винаги беше облечена по начин, който те принуждаваше да я забележиш, но същевременно много стилно“, казва преподавателят ѝ Léon Krier пред The NewYorker.

През 1977 година, последната ѝ в А.А, Хадид печели Diploma Prize за своето портфолио, което включва проекта за хотела Malevich’s Tektonik. Предвижда се конструкцията да е на четиринадесет нива, които превръщат всички възможни ограничения в нови възможности за пространство. Въпреки че хотелът така и не се изгражда, той има важно значение за съвременната архитектура. „Не може да подценяваме влиянието, което този проект имаше. Това наистина беше един от редките моменти, когато се отваря нова врата в областта на архитектурата и се очертава различен начин на виждане, една нова реалност, тази на Хадид“, казва Aaron Betsky от Музея за изкуство в Синсинати.

След като се дипломира, Хадид започва работа във фирмата на Rem Koolhaas – забележителният архитект и неин преподавател в университета, където остава само една година. От завършването си през 1977 г. до първия си голям проект през 1997 г. – Центъра за съвременно изкуство в Синсинати, архитектката проектира и изпълнява само една сграда – пожарна във Вайл на Рейн, която по-късно се превръща в музей. Хадид става известна заради личността си и заради сгради, които така и не са построени. Чете лекции в Харвард, Колумбия, и А.А. Куратор е на важни изложби като руското авангардно шоу в музея Гугенхайм в Ню Йорк през 1992 г. За толкова известен архитект Хадид има сравнително малко завършени сгради - тринадесет, сред които центъра на BMW в Лайппциг, ж.п. гарата в Страсбург и музеят MAXXI в Рим. На откриването на последния журналист я пита какво е усещането да е първата жена, създала публична сграда в град на императори. Хадид отговаря: „Не знам. Винаги съм била жена. Не отделям по някакво определено време на ден да мисля какво е да си жена.“ Въпреки това е факт, че Заха Хадид е една от най-успешните жени в едно от „най-мъжките“ изкуства. Доказателството: през 2004 година става първата жена, спечелила наградата Притцкер, архитектурният „Оскар".

Хадид смело излиза от рамки и канони. „Аз не правя красиви сгради, защото просто не харесвам такива“, заявява уверено. Нейната ексцентричност смущава, но и вдъхновява. Тя не е грандоман, харесва ѝ да работи както по проекти на музеи и гари, така и по малки дизайни на мебели и обувки. Нейната маса Aqua, направена от смола и силикон, е продадена за 200 000 долара през 2005 година.

Когато основава офиса си в Лондон през 1985 г., Хадид заема една стая и има петима служители, а през 2015 г. ръководи над 300 души. Живее сама, никога не е била омъжена, на пет минути от офиса си, на петия етаж в една невзрачна сграда. Решеното изцяло в бяло, пространство е пълно с мебели и картини, като всичките са нейни. Не колекционира произведения на изкуството, освен ако не броим богатия ѝ гардероб от дрехи и бижута. Мястото е абсолютно конвенционално и ѝ харесва така. „Моето жилище не е сред проектите ми“, казва тя.

Заха Хадид е абсолютен новатор и експериментатор. Вместо да представя праволинейни пространства с перспективни рисунки, които са част от архитектурни планове още от Ренесанса, тя се опитва да включи ракурс в самите структури, така че правоъгълниците да станат трапеци. Нещо повече, представя пет-шест перспективи от един план. Може би е щастлива случайност, че компютърните инструменти за проектиране идват в точното време от еволюцията на Хадид – около 1990 г., когато нейният почерк е напълно очертан, но проектите ѝ са смятани за неизпълняеми. Или може би тя е пророкът на това, което сега познаваме като дигитална архитектура. Какъвто и да е отговорът, едно е сигурно: ще бъде много трудно някой да заеме орбитата на планетата Заха Хадид.

* Думите са на Rem Koolhaas, който ѝ преподава в елитния университет за архитектура А.А. в Лондон.