Дистанционно подписване на договори

Може ли договор да бъде подписан само електронно?

Един договор може да бъде подписан „неприсъствено“ между страните, като ние считаме, че това е по-широко понятие от това доворът да бъде сключен по „електронен път“. Съответно не е задължително един договор да бъде подписан само електронно, за да бъде действителен и правно обвързващ между страните по него.

Способи за подписване на електронен договор

Примерите за подобно „неприсъствено“ подписване между страните са много, като тук ще се спрем на някои от най-често срещаните способи:

1. Подписване на договор между страните, по различно време и на различно място. Често срещата хипотеза, особено, когато страните не се намират в един и същи град или държава. Постигната е договореност между тях относно съдържанието на договора, при което се разбират, едната страна да подпише първа и след това оригиналите да бъдат изпратени на другата страна с поща или куриер, за насрещно подписване. Втората страна, след като подпише, задържа един оригинал, а втория връща на първата страна. По този начин всяка от страните ще разполага с оригинал, без да има необходимост да се доказва валидността на технически способ за подписване. Правният въпрос, който стои при този способ, е към кой момент и на кое място се счита за сключен договорът. Отговорът ни дава Законът за задълженията и договорите /ЗЗД/, в който е предвидено, че за място на сключване се счита местоположението на предлагащата страна или в случая страната, която е подписала първа. Докато сключването се приема, че е настъпило, след като втората страна си получи своя оригинал, т.е. по-късната от двете дати на подписване на договора.

2. Разновидност на горната процедура, особено за договори, сключвани на територията на Република България, представлява възможността, която повечето големи куриерски фирми вече предлагат, а именно: практака с подписания от първата страна договор, да може да бъде прегледана и на място, пред куриера, да бъде подписан договора и от втората страна – получател на пратката, включително и като се идентифицира с документ за самоличност. Последният задържа един екземпляр за себе си, а другият оригинал се връща на изпращата страна, ползвайки една и съща куриерска услуга. Ефектът и последиците от подписването са същите като вече описаните по предходната точка.

3. Подписване и последваща размяна на договора по електронен път посредством технически способи като снимка, сканиране, размяна през електронна поща или чат платформа на социална мрежа. Бързаме да уточним, че така разписаните и разменени документи не представляват „оригинал“ на подписания договор и нямат доказателствена сила по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Независимо от това, много граждани, а и частният бизнес масово ползват този способ на създаване и уреждане на правоотношенията помежду си. Основната причина за това е стремежът им за бързина при сключването на договорите и тяхната размяна. За целта е добре да се включат изрични волеизявления в тази насока, а именно страните да декларират изрочно своето съгласие договорът да бъде подписан и разменен по този начин, както и да декларират, че ще се считат за правно обвързани от неговото действие. Проблемите при този начин на сключване на договори е, че самоличността на страните не е проверена /подобно и при способа по т.1/, но в допълние тук не се разполага и с оригинал. Желателно е договорът да е във формат, който да е максимално защитен от последващи редакции и манипулиране, какъвто е PDF формата, но дори и в него са възможни такива. Затова, при възникване на спор между страните, ще са предмет на доказване всички етапи от създаването, подписването и размяната на договора между същите.

4. Договорите, сключвани по електронен път. Възможността за сключването им се свързва с появата на интернет и отразява еволюцията в използваните средства. Сключването на договор по електронен път означава, че всяка от страните използва устройства за електронна обработка, включително цифрово компресиране и съхраняване на информацията, като се използват проводник, радиовълни, оптически или други електромагнитни средства. Основният въпрос, който се поставя при сключването на договорите по електронен път, е нарушават ли се възприетите в гражданското и търговското право принципи на сключване на договора и има ли някакви усложнения, произтичащи от използването на електронни средства за сключване на договора.

Какво още трябва да знаем за електронните договори

От изключителна полза за правната сигурност е и факта, че при тези договори се използва и електронна идентификация на страните в процеса, която най-общо се осъществява посредством използването на Квалифициран Електронен Подпис /КЕП/ или Усъвършенстван Електронен Подпис /УЕП/. Общото и за двата вида електронен подпис е, че те са свързани по уникален начин с титуляра на подписа, посредством негови лични данни, а използването на криптирана връзка позволява да бъде открита всяка последваща промяна в документа. Поради това, тези удостоверителни вериги се ползват с висока степен на доверие, включително и от всички дъжавни и общински органи, банки и частни контрагенти.

Сключването на договора по електронен път обхваща следните стъпки.

Първо, получателят на услугата решава да приеме услугата. В този случай той прави изявление за сключване на договора, т.е. предложение за сключване на договор, и го изпраща на доставчика. Второ, доставчикът на услуги потвърждава без неоправдано забавяне получаването на изявлението, т.е. налице е приемане на предложението като в повечето случаи самия технически способ за подписване е ограничен във времето /например 1 час от получаването на предложението до неговото потвърждение - подписване/. След изтичането на този определен период, самата платформа да отдалечено подписване и временно генерираната верига за удостоверяве ще изтече и линкът за потвърждение няма да е повече валиден.

Сключването на договор по интернет може да стане по два начина - като се използва електронна поща (имейл), или като се използва уеб страница или мобилна апликация на доставчик на услуги (онлайн комуникации). В първия случай отношенията са аналогични на сключване на договор по пощата (отнема време, докато се получи предложението и приемането), във втория те се развиват веднага, така както при покупката от магазин или като телефонен разговор между компютри - използва се връзка между сървъра и компютъра на клиента, докато се прехвърлят данни по уеб. В повечето случаи при онлайн хипотезите има автоматизирана комуникация с предварително въведен софтуер, който изисква определени данни като име, адрес, телефон на получателя и при липсата им дава съобщение, при което е невъзможно продължаването към следващата стъпка по сключването на договора. Независимо от използването на технически средства, намерението да се сключи договор е налице, тъй като никой софтуер не взима самостоятелни решения, а действа по предварително програмиране.