През обектива на Димитър Караниколов

Димитър Караниколов е интересна личност, която ни заинтригува с таланта и разнообразните си интереси. Той е архитект, който създава компютърни визуализации на сгради, които предстоят да бъдат построени. Преди време, в нашето списание представихме част от неговите проекти и ви разказахме за страстта му към травъл фотографията. Срещаме се с него отново, за да погледнем през неговата перспектива в кадрите от последните му фотографски експедиции.

Интервю със Силвана Василева

След интересните срещи в Монголия, които помним от първата ви фотографска изложба, кое бе пътуването, което ви впечатли най-много и защо?

През Ноември миналата година бях на фотографски трип в Югоизточна Азия, където една от дестинациите беше езерото Инле в Мианмар. Дори не знаех, че съществува подобно място, преди да попадна там - оргомно плитко езеро с десетки наколни селища и плаващи градини. Изключително интересно и благодатно за въздушни кадри. Мианмар (Бирма) се отваря към света едва през 2011г., и е все още непозната и не чак толкова пренаселена с посетители страна.

Как избирате дестинациите, до които пътувате, когато ще снимате?

Почти всяко крътче от света вече е достигнато, изследвано, описано и снимано. Трудно е да си пътешественик през 2017г. - всички сме туристи! В този смисъл изоставените родопски села в България са ми много по-интересни от храма Анкор Ват в Камбоджа, където на ден минават хиляди “фотографи” и снимат един и същ кадър, един и същ изгрев и отражение от една конкретна позиция. С евтините полети и достъпната фотографска техника, за травъл фотографите остават все по-малко автентични дестинации. Хубавата дестинация е микс от интересна природа, инстински местни хора и късмет.

Кое ви интригува най-много като обект за заснемане, когато пристигнете на мястото, на което ще снимате? Какво търсите да уловите през обектива си обикновено?

Определено предпочитам портрети, отколкото пейзажи. В идеалния случай това ще е environmental portrait, където фокусът е в човека, но става ясно също и къде се намира и как живее. Портрет, който разказва цялата история. Един кадър е много по-силен за мен, ако има човешко присъствие, дори и това да е малък силует в далечината, кацнал например на ръба на една скала.

Кои от кадрите ви се харесват най-много и как си го обяснявате?

Публиката ми в Instagram е по-международна и харесва кадри от всякакви дестинации и на всякакви теми, докато тази във Facebook е предимно българска и харесва най-вече кадри от България и София конкретно. Това е разбираемо - хората реагират по-силно на неща, които познават. Все пак избягвам да правя и публикувам псевдо-патриотични кадри от рода на Невски по залез или връх Шипка с развято знаме, въпреки че най-вероятно те ще са най-популярни. Има стотици подобни снимки и просто не ми е интересно да повтарям това, което вече многократно е правено. Панелните блокове на Люлин, снимани от Копитото за мен имат много по силна визия.

Желанието ви да снимате ли мотивира пътуванията ви и как си представяте “изживяването” на едно място, без възможността да го заснемете ?

Добър Въпрос! Понякога човек иска да заснеме и отнесе всичко със себе си и не остава време да се наслади на момента през собствените си очи, а гледа всичко през визьора на апарата. Не мога да си представя обаче, да съм на красиво място и да не опитам да го заснема. Все пак трябва баланс - кадрите не са самоцел, важно е и самото преживяване. Като се замисля, най-интересните срещи и истории в повечето случаи остават скрити зад кадър.

Коя е следващата ви дестинация или проект, който ви интригува?

Виетнам - Януари и Намибия през Април. Замислям се и за Антарктида, преди там да са се появили шопинг молове.

Коя от техниките, с които снимате ви харесват най-много и има ли технология и средства във фотографията от миналото, с които бихте искал да снимате?

Снимам с всичко, което ми попадне: DSLR, mirrorless camera, 360 камера, дрон, експериментирам. По-скоро чакам бъдеща технология, която да направи камерите и обективите много по-малки и леки, но със същото качество, защото ми омръзна да пътувам с 16 кг. техника на гърба.

В какъв контекст виждате вашите фотографии в един дом, сграда и градска среда?

За Wallpaper на някой desktop (смее се)!

Ако преди година в кадрите ви улавяхме по-скоро вашият архитектурен подход към фотографията, то сега все по-често виждаме хора, които влизат в обектива ви. Какво ви се снима в момента?

Да! Преди обичах да снимам повече архитектура, абстрактни форми, композиции и природа. После травъл фотография и портрети, а напоследък стрийт фотография, ”случайни”, по-скоро “откраднати” градски кадри, в които има интригуващи участници и сюжет.

Какво бихте представил в една следваща ваша изложба?

Имам няколко идеи за бъдещи изложби, но трябва да натрупам още материал. Бих направил изложба от кадри само с облаци от различни дестинации.

http://www.facebook.com/dimitarkaranikolovphotography

http://www.instagram.com/karanikolov