Филип Гарнър: Фотографията, без която не можем

„Фотографиите съдържат нашето настояще, което много бързо се превръща в наше минало. Именно тази заложена в тях носталгичност им придава могъща емоционална сила“, казва Филип Гарнър в интервю специално за Unique Estates Life Global View.

от Ивайло Харалампиев / фотография © Camera Work Gallery

През 1997 г. по време на вечерна разходка из Берлин немско-американският фотограф Хелмут Нютън показва на своя приятел, графичния дизайнер и арт директор Кристиан Динер, старинен гараж, използван в момента за арт студио. Опитното око на Нютън е регистрирало, че това е „перфектното място“ за галерията, която Динер мечтае да отвори заедно с утвърдения колекционер на фотография Герт Елферинг. Именно там започва историята на Camera Work. Името на галерията заимстват от издаваното от американския фотограф Алфред Стиглиц между 1903 и 1917 г. списание.

Още в началото Динер и Елферинг решават да представят както някои от най-известните фотографи в историята, сред които Ричард Аведон, Питър Линдберг, Ървинг Пен, Ман Рей, включително и самия Хелмут Нютън, така и съвременни фотографи с мисията да наложат фотографията като независим жанр в изобразителните изкуства.
Наскоро Camera Work отбеляза своята 25-а годишнина като една от водещите фотографски галерии в света. Изложбата 25 Years Camera Work събра работите на 25 фотографи, сред които Даян Арбъс, Питър Биърд, Патрик Демаршелие и, разбира се, Хелмут Нютън. За куратор беше избран Филип Гарнър, заместник-директор и консултант на Christie’s и един от най-влиятелните световни специалисти в областта на фотографията и колекционерството през последните петдесет години.

Любовта към фотографията отвежда 21-годишния Филип до образователната програма на Sotheby’s през 1970 г. Няколко месеца по-късно той е поканен да организира един от първите в света специализирани търгове за фотография. Дълги години Филип Гарнър е заместник-директор на Christie’s. Утвърждава се като един от водещите световни експерти по история на изкуството, декоративните изкуства и дизайна на XX век, автор е на няколко книги за фотография. Гарнър, самият той колекционер и фотограф (последното е „тайна“), в много голяма степен е отговорен и за налагането на съвременната фотография на международния арт пазар. Носител е на Royal Photographic Society Award.

Как най-накратко ще представите 25-годишната история на галерията Camera Work?

Много бързо минаха тези години. Щастлив съм, че организирах юбилейната изложба, защото тя е не само добра равносметка, но и спускане по пистата на моите спомени. Връщам се към 50-те години на 20-и век. Влюбих се във фотографията съвсем млад. Сред любимите ми фотографи тогава беше и Ървинг Пен, а ето че Camera Work го представяха години по-късно.

Как най-накратко ще представите 25-годишната история на галерията Camera Work?

Много бързо минаха тези години. Щастлив съм, че организирах юбилейната изложба, защото тя е не само добра равносметка, но и спускане по пистата на моите спомени. Връщам се към 50-те години на 20-и век. Влюбих се във фотографията съвсем млад. Сред любимите ми фотографи тогава беше и Ървинг Пен, а ето че Camera Work го представяха години по-късно.

Как Camera Work влезе в списъка на водещите галерии в света?

Наложиха се на международната карта с лидер, който с амбиция и страст завладя територия, близка до избраната от галерията чувствителност. Една от най-големите грешки е стремежът да се харесваш на всички. Те последователно се фокусираха върху модата и стила, но също върху исторически фотографии, както и върху лансирането на млади фотографи.

Как стигна фотографията до арт пазара и големите търгове на изкуство?

Импулсът фотографията да се превърне в значим културен феномен набра сили през 70-те години. Появиха се сериозни колекционери, включително и много музеи. Интересът тогава беше към по-далечната история на фотографията. Почти никой не обръщаше внимание на съвременните фотографи. Но снимките от 19-и и началото на 20-и век започнаха да се изчерпват и днес са истинска рядкост. Интересът се насочи към следвоенната и съвременната фотография, а Camera Work отвори в точния момент и на точното място.

Откъде идва ексклузивността на конкретната фотография?

Фотографските изображения наистина са толкова леснодостъпни днес и се произвеждат всекидневно в милиони, че действително е необходим скок на въображението, когато човек се запита защо трябва да цени и евентуално да плати висока цена за иначе толкова достъпни артефакти. Но ако сте любопитни относно занаята, колкото повече учите и се вглеждате, толкова повече ще забелязвате, че принтовете представляват нещо наистина възвишено.

Ограничените серии спомагат ли за тази ексклузивност?

В миналото някои много известни фотографи, сред които Анри Картие-Бресон, дълго време разпечатват свои фотографии. Днес фотографите осъзнават необходимостта да бъдат стриктни и да налагат ограничения, за да запазят усещането за относителна ексклузивност. Страстта към номерирането на изданията е изобретение на съвременния фотографски пазар.

Каква нова тенденция забелязвате във фотографията днес?

Тенденцията днес е: право към стената! В днешната фотокултура повечето креативни фотографи създават изображения за изложби, а не за печатните медии. През последните години цяло поколение фотографи снимат така, както в други времена художниците биха рисували. Те изграждат сложни сценарии, като цветът е почти задължителен.

Това промени ли отношението към фотографията като част от интериорния дизайн?

Днес много повече колекционери купуват фотография предимно в голям формат с убедеността, че това е произведение на съвременното изкуство. Много различен е историческият колекционер, който събира по-малък формат, всъщност единствения наличен. Голяма част от тези колекции обаче остава да живее в кутии.

Какво според Вас прави фотографията по-привлекателна от други изкуства?

Снимките в качеството си на директен документ съдържат нашето настояще, което много бързо се превръща в наше минало. Именно тази заложена в тях носталгичност им придава могъща емоционална сила. Фотографията се движи по любопитен път между истината и измислицата. Разчита на достоверност, за разлика от живописта. Но все пак фотографията не е абсолютна реалност. Всъщност най-големите таланти ни съблазняват със своето пресъздаване на реалността, дори когато рационалната част от мозъка ни знае, че става въпрос за фиктивен свят. Често фотографиите изграждат мечти, идеали, амбиции, които в много отношения са невъзможни. Но тези идеали ги има още в класическите скулптури, така че какво ново?!

А емоциите по време на търг?

Повечето аукционери изглеждаме хладнокръвни, едва ли не безчувствени, в пълен контрол на ситуацията, но далеч не е така. Независимо колко години съм го правил, вълнението е голямо, нивото на адреналин е много високо. Всеки път излизам на сцена, където разполагам само с половината сценарий. Не зная как ще реагират другите играчи. Същото е и с участниците в наддаването, представете си колекционер, който страстно желае да се сдобие с конкретен предмет, но не знае докога и с колко ще може да наддава.

Кои от нещата, които сте продали, бихте искали да притежавате?

За петдесет години хиляди прекрасни произведения на изкуството са минали през ръцете ми. Но нищо не е по-удовлетворяващо от това да видя в музей или галерия творба, с която съм работил и чиято съдба, така да се каже, е била решена от моето чукче. Привилегията да се докосвам до тях като част от работата ми е много по-ценна, отколкото идеята, че мога да имам някои от тези предмети у дома.

Вие сте фотограф от съвсем млад, защо не сте показвали работата си досега?

Това е моята тайна градина, обичам да правя снимки и все още снимам, създал съм богат каталог в продължение на половин век. Винаги съм снимал за удоволствие, не усещах необходимост да споделям с публика. А и когато работя с друг фотограф, единственият на света е самият той. Ако имах някакви претенции, че съм фотограф, това щеше да попречи много на тези взаимоотношения. Желанието ми сега евентуално да покажа част от фотографиите си е продиктувано от съпругата ми, която настоя с думите, че няма за къде повече да чакам.