Барселона: В сърцето на града на чудесата

Докато Барселона отбелязва завършването на Torre de Cristo и се радва на годината си като Световна столица на архитектурата, разглеждаме един непрекъснато развиващ се творчески център, в чието сърце стои изкуството.

Пронизвайки небето над Барселона в една юнска нощ, впечатляващо зрелище от светлина, музика и огън превърна града в сцена. Това беше момент с историческо значение – празник по повод завършването на бавно издигащата се и вече напълно завършена Torre de Cristo на Саграда Фамилия. Но емблематичната църква разказваше и една много по-мащабна история. Сред културната символика, високотехнологичната виртуозност и гордостта на целия град това беше своеобразна декларация – искрата на нещо ново.

Духовният небостъргач на Гауди, който се извисява на впечатляващите 176 м, е забележителен с това, че е едновременно най-старият, най-новият и вече най-високият от кулите на града. Той е емблема на високите амбиции на каталунската столица – град, който не е чужд на архитектурните визионери, нетърпеливи да оставят своя отпечатък чрез завладяващи сгради. Това отчасти обяснява и вечното му състояние на строителна площадка. Докато Барселона навлиза в поредната глава на градската регенерация, която променя картата ѝ и напомня по мащаб на подготовката за Олимпийските игри през 1992 г., градът отново напомня за склонността си да разширява границите на въображението.

Организиращият принцип на Барселона съчетава мислене, насочено към бъдещето, с впечатляващи прояви на емоционална визия. Като своеобразно въведение към обявяването на града от UNESCO-UIA за Световна столица на архитектурата за 2026 г., празненствата около Саграда Фамилия показаха града в най-добрата му светлина. Под въздействието на синхронизираното светлинно шоу и небесните мелодии на оркестъра градът сякаш с нетърпение говореше за утрешния ден. Във финален, емоционален спектакъл публиката, сред която бяха министър-председателят на Испания, регионални политици, представители на културните среди и папа Лъв XIV, стана свидетел на небесно появяване на Антони Гауди – създадено с помощта на рояк дронове. Фигурата му сякаш одобряваше конструкцията, чието изграждане той започва през 1882 г. Тази нощ дълго ще бъде помнена като момент, в който Барселона се извисяваше още по-високо, докато останалата част от Испания наблюдаваше с възхищение – и може би с известна доза завист. Програма от събития, инициативи и изложби ще продължи през цялата година – възможност да се покаже докъде е стигнал градът, но и да се разкрие накъде се отправя.

Гауди винаги е добро начало. Той олицетворява духа на Барселона – безграничността и готовността постоянно да предефинира възможното. Визионерският архитект съчетава дълбоко религиозната си вяра с нестандартно и провокативно мислене. Почитта към Гауди в Каталуния идва сравнително късно. Неразбран и недооценен приживе, днес неговото творчество е неразделна част от регионалната идентичност. Вероятно като своеобразно изкупление за начина, по който е приключил животът му – блъснат от трамвай и погрешно взет за бездомник, той умира сам през 1926 г. – през 1992 г. започва процес за канонизирането му. Голяма част от творбите му не се нуждаят от представяне. Освен базиликата, това са Casa Milà, позната на местните като La Pedrera, Casa Batlló с фантастичната си фасада и потапящото преживяване на Park Güell.

По-малко известна е Casa Vicens, първата частна къща, поръчана на Гауди, която през 2017 г. е превърната в малък музей. Замислена през 1883 г. като провинциална къща за богат борсов посредник, през 1925 г. един от учениците на Гауди удвоява размера ѝ по свой проект.

Нито един от тях не би могъл да си представи как този имот ще се превърне в катализатор на промяната в каталунския архитектурен език. Пропит от природни мотиви, той е украсен с флорални форми по таваните, плодове са изваяни в мавритански вдъхновените вдлъбнатини на стаята за пушене, а рисувани изображения на величествени животни, сред които няколко фламинго, красят стените. Всяко помещение разкрива част от идеите на дизайнер, който отвежда визуалната идентичност на Барселона в света на фантазията.

В престижния квартал Sarrià-Sant Gervasi още един, по-малко познат частен дом на Гауди отваря врати за частни обиколки. Построен между 1900 и 1909 г., Torre Bellesguard разкрива игривия подход на архитекта към създаването на имения с визия, вдъхновена от Средновековието.

Въпреки посмъртната си слава Гауди не е единственият архитект, през чиито творби жителите на Барселона с удоволствие представят града на посетителите. На кратко пешеходно разстояние от Саграда Фамилия Recinte Modernista Sant Pau е свидетелство за лечебния потенциал на архитектурната среда. Lluís Domènech i Montaner проектира комплекса като болница, богата на цветове, фантазия и форми, вдъхновени от природата. Днес той е културен център, училище и изследователски център.

В другия край на града, кацнал на хълма Монжуик, модернистичният шедьовър на Josep Lluís Sert е дом на музея Fundació Joan Miró. Художникът създава това място като Centre d’Estudis d’Art Contemporani (CEAC) с цел да подкрепя нови таланти. Освен обширния архив на Миро и множество негови сюрреалистични произведения, пространството представя и експериментални и нововъзникващи творци.

Самата сграда обаче заслужава посещение дори само заради архитектурата си. Тя преобръща идеята за затворен музей, като пропуска слънчевите лъчи във вътрешността и разкрива впечатляващи гледки към силуета на града.

Следва още един от прочутите ексцентрици на Барселона – покойният скулптор Xavier Corberó, чието привидно безкрайно пространство от зали и арки започва да се оформя през 1968 г., оставяйки след себе си наследство от лабиринтни чудеса.

Наскоро придобита от архитектурния колектив Mesura, бившата му резиденция и ателие се очаква да отвори отново тази година като Espai Corberó, с програма, насочена към развитието на творчеството.

През последните години градът преосмисля и обществените си пространства. Цели градски блокове са превърнати в пешеходни зони като част от мащабния проект Superilles, връщайки едновременно спокойствието и жизнеността по улиците на кварталите. Най-яркият пример за все по-зелената визия на града е Plaça de les Glòries. Някога доминиран от интензивен автомобилен трафик, днес районът разполага със сложна система от подземни тунели, които освобождават повърхността за голям парк и повече от 1000 дървета. По периферията му се намират миражоподобната пергола на пазара Els Encants и музеят за дизайн Disseny Hub, който в момента представя Seny i Rauxa – въздействаща изложба на каталунската архитектура, проследяваща творческата еволюция на града от 1875 г. до наши дни.

Но именно разговорът за бъдещето на града завладява колективното въображение. Като място за конференцията на Световната столица на архитектурата, изоставената топлоелектрическа централа Las Tres Xemeneies de Sant Adrià de Besòs отново ще оживее, преди целият крайбрежен комплекс да бъде преустроен в технологичния хъб Catalunya Media City.

Друга смела трансформация ще разшири Museu Nacional d’Art de Catalunya (MNAC), като премести главния му вход към подножието на Монжуик. Изложба на номинираните проекти за Наградата на Европейския съюз за съвременна архитектура, курирана съвместно с фондация Mies van der Rohe, дава предварителен поглед към бъдещия облик на музея. Посетителите преминават през абстрактна врата срещу модернистичния павилион, за да разгледат 410 номинирани проекта – преди началото на амбициозната реконструкция по-късно тази година.

Всичко това е част от по-мащабната трансформация на хълма, която трябва да завърши навреме за стогодишнината от Международното изложение в Барселона от 1929 г. Дори най-разпознаваемият булевард на града – прочутата La Rambla – получава нов облик, като долната му част вече е завършена. Това отваря пътя за проекти като El Teatre Principal – някогашен изоставен театър, който ще се превърне в център за музикален театър, сценични изпълнения и изложби.

Разхождайки се из Барселона днес, човек усеща почти физически, че градът се променя и се превръща в нещо ново.  Безграничното въображение на Гауди очевидно е оставило своя отпечатък. Но той не е преобразил града сам. Поредица от други дизайнери и архитекти продължават да насърчават размисъла за идентичността, начина, по който градът вижда себе си, и вечния му стремеж към по-добро бъдеще.

В истинския дух на Барселона тази формула се простира далеч отвъд красиво украсените фасади и оцветява продължаващия колективен разговор за бъдещето на града.

В година, в която много от тези оживени дебати ще бъдат поставени в центъра на вниманието – чрез 1500 събития, разпределени в 10-те района на града – не е изненадващо, че цяла Барселона изглежда като жив паметник на неудържимия стремеж към новото, смелото и непознатото.

Източник: Christie's International Real Estate