„Стремим се интериорите, които създаваме, да разказват истории.“ С тези думи започна лекцията си дизайнерът на година Алекс Ковачев пред препълнената зала на Университета по строителство и геодезия.
Ковачев, който е съосновател и идеен двигател на студиото за интериорен дизайн IDEA, обясни, че независимо дали става дума за дом или офис, интериорът трябва да олицетворява идентичността на хората, които живеят в него. Дизайнерът представи няколко примера от портфолиото на студиото, които подкрепят тази теза.
Още при първата им среща за интериора на къща, възрастната дама, която я била купила, споделила, че винаги е искала да бъде архитект или дизайнер, но баща ѝ настоял да стане финансист. „Замислих се за изборите, които правим и затова как решенията, които взимаме, дори и най-незначителните, могат да променят живота ни“, каза Ковачев. В интериора на триетажната къща на улица „Парчевич“ той заложил на фоайе с идентични врати към всяка от стаите, които да символизират именно житейските избори.
На терасата на сицилиански ресторант в Санта Моника пък дизайнерите поставили конструкция, която наподобявала житен клас. Така интериорът станал едновременно идеен – препращал към материала, от който се прави паста, и практичен – конструкцията пазела гостите от слънчевите лъчи.
Собственикът на хотел в германската провинция дал пълна свобода на Алекс и екипа му по отношение на интериора. Дизайнерът дълго се чудил как да подходи и решил да си представи хората, които биха посещавали хотела. Дошла му идеята, че това най-вероятно биха били модерните номади, които пътуват много, за да предлагат услугите си. „Хора като мен“, каза Ковачев. Той обърна внимание на това, че днес пътуваме много по-бързо отколкото преди сто години, например, и виждаме света по различен начин. Съчетал идеята за пътуването и тази за идентичността и решил да направи фоайето на хотела във формата на реката, която минава през града.
Един от последните проекти на IDEA е новият дизайн на хотел „Радисън“, който от догодина става „Интерконтинентал“. При разработването на концепцията, от студиото решили да разкажат историята на площада пред хотела. Тази история обаче не е много радостна – там са се случили различни събития, сред тях и протести, завършили с насилие. От студиото избрали да погледнат от друг ъгъл – да разкажат историята на площада като история за надеждата. Как обаче изглежда надеждата? Каква визуална метафора би я олицетворила най-точно? Решили да използват като опорна точка популярна снимка на момиче с глухарче в ръка. Идеята се завъртяла около формата на глухарчето и според проекта от тавана на фоайето на хотела ще се спускат кристални конструкции с форма на глухарчета.
Визуализациите на всички проекти бяха посрещани от студентите в залата с ръкопляскания. След продължителните аплодисменти в края на лекцията бях напълно убедена, че Алекс Ковачев е вдъхновяващ разказвач на истории.