Минимализмът е възможност за всякакви ситуации – и като бюджет, и като големина на пространството и като време за поддръжка. Той би могъл да е както елитарен и високобюджетен, така и сромен, но винаги е елегантен и стилен.
Есенцията на нещата
Минималистичните градини могат да са чисто функционални, изцяло подчинени на практичността, или напълно нефункционални и подчинени на идеята. Мотото на минимализма е “Колкото по-малко, толкова повече”. Той акцентира по-скоро на пропорцията и мащаба, отколкото на декорацията и детайла. При него разнообразието от видове растения и материали се съкращава, за да се стигне до есенцията на нещата. В най-чистия си вид минимализмът ни предлага начин да уловим духа на мястото или да изразим истинската си същност като отсеем ненужното и се фокусираме върху същественото за нас. Целта на минималистичния дизайн е да облекчи системата и да се освободи душата.
Материални мисли
Дизайнът на подчертани и семпли линии при минималистичните градини се съчетава стилно с ограничената палитра от материали. Добър контекст създава изборът на неутрални цветове за оградите и настилките, които са ненатрапчиви и въздействат успокояващо. В минималистичните градини участват формован естествен камък, бетон, бетонови елементи, филц. В тях имат място големите гладки стени, които присъстват като обем и повърхност или служат като фон на растения със скулптурни силуети. Преобладаващите неутралните тонове може да се акцентират с цвят или по-груба текстура - цветно растение или галванизирани, нагънати метални повърхности, които също така хвърлят и интересни сенки.
Внимателно с растенията
Растителността в минималистичната градина омекотява строгата геометрия на твърдите материали. Издръжливи видове, характерни за района, са добро решение. Вечнозелените растения също, тъй като те не цъфтят и въздействат само като листна маса при това целогодишно. Могат да се включат и плодни видове, зеленчуци, ароматно-кулинарни растения и декоративни треви. За малки градини - до три вида, които при нужда се повторят в композицията. При по-големи градини – и повече видове, но само в един или два цвята, или в близки нюанси на един цвят.
Интересна е комбинацията от правилните и елегантни форми на минималистичните градини с изобилно и неконтролируемо цъфтящата и преливаща зеленина на романтичните градини - цъфтящи и пищно зелени огради и перголи с увивна растителност.
Ограниченият избор на дървета, храсти или цветя не само изглежда добре, но е и практичен. Така се създава спокойно, релаксиращо, доставящо удоволствие място, което се поддържа лесно. Почертано концептуално минимималистично решение е да се направи ограда, бордюр или акцент от строго подрязан жив плет в геометрична форма. Но такъв вариант изисква редовно подрязване, за да се поддържа желаната форма.
Нейно величество тревата
Тя може да бъде под формата на гладък ниско окосен зелен килим в семплата минималистична градина. Има различни видове орнаментални треви – почвопокривни, подходящи за акцентни групи покрай алеи и на ключови места в градината, подходящи за растителната периферия, като и за засаждане в съдове. Освен във всички нюанси на зеленото, има видове в розово, бежово, бяло, червено и пурпурно, синкаво и сребристо. Съцветията на някои наподобяват розови облаци, а други приличат на големи пухкави четки. Освен очите, орнаменталните треви стимулират и останалите сетива – някои имат приятен аромат, а при полъх на вятъра, високите видове нежно свистят. Друго предимство на декоративните треви е че те са ефектни през всеки сезон. В края на есента могат да се изрежат, ако останат обаче, заскрежени, ще придадат сезонно очарование на зимната градина.
Синята власатка (Festuca glauca) е толерантна към повечето атмосферни и почвени условия, но най-добре се развива на слънчеви и добре дренирани места. Хубаво е се избягват тежките глинести почви, както и горещите припечни и сухи места. Нуждае се от поливане през лятото, частично торене, веднъж на 2-3 месеца.
Императата (Imperata cylindrica "Rubra") е зимоустойчива, предпочита влажна, богата почва и има нужда от редовно поливане през горещите месеци. Ако почвата е твърде суха, наситеността на цвета й избледнява или тревата изцяло умира. Червения цвят може да се загуби ако растението не е на слънце.
Мюленбергията (Muhlenbergia capillaris) е красива, бързорастяща трева. През лятото става висока до около 1 м. Тогава туфите се превръщат в нежни розови облаци, които стават лилави с наближаването на есента. Умерено издръжлива на студ, през зимата почвата трябва да е добре дренирана.
Офиопогонът (Ophiopogon planiscapus 'Nigrescens') има японски произход. Черният офиопогон процъфтява в богата, дренирана почва. Изисква малко поддръжка, след като се засади, не изисква никаква резитба. Предпочита глинесто песъчлива или градинска почва, обогатена с компост.
Пампаската трева (Cortaderia selloana) достига височина над 2 м и цъфти с впечатляващи цветове в розово, бяло, бежово или сребристо. Много издръжлива и адаптивна. Предпочита просторно и слънчево място и богата, добре дренирана почва. Няма нужда от редовно поливане след като се вкорени.