11/06/2019 Нора Христова Галерия

Евгени Батоев и Цветомира Борисова: „Сцените, които се случват в картината, се вкаменяват в релефите“

Хол с бели стени (освен една) и стар дървен паркет в столична кооперация. Нищо необичайно на пръв поглед, ако не беше липсата на всякакви мебели и маслените картини, и порцеланови релефи по стените. Холът е в дома на Евгени Батоев и Цветомира Борисова и вече е нещо повече от това – галерия на втората им самостоятелна изложба, напълно „продуцирана“ от тях двамата. Classroom e и поводът да се срещнем с тях.

 

Кога се появи идеята, че трябва да направите изложба у дома си?

Цветомира: Не си спомням да е имало конкретен момент, в който някой е казал: „Хайде да направим изложба“. Евгени винаги си правеше срещи, канеше хора да виждат картините му. Аз прекарвам по-малко време в апартамента, работех повече в университета. Канехме хора, но винаги ни се струваше, че идват малко и малко хора виждат нещата. Разбрахме, че лесно можем да постигнем обратното - всичко, което ни костваше, беше да сложим по-ярко осветление в хола си и да боядисаме стените бели. Бяхме разчистили мебелите, за да може да се рисува – остана да изнесем малкото останали маси и столове. Когато бяхме абсолютно сигурни, че изложба ще има след два месеца, повечето работи се случиха с това наум. Те са правени с идеята, че ще бъдат показани заедно тук.

Колко е важно да бъдат видени работите ви?

Е: Ако рисуваш само за себе си, тогава е самоцелно. Щом искаш да изразиш нещо, трябва да разбереш каква ти е публиката, какво мисли. Когато пишеш дълго време роман, може да се загубиш в историята си – затова това е нещо като reality check. В света на съвременното изкуство, когато нямаш концепция, хората не знаят как да те пласират. По-лесно им е да кажат примерно, че си ретро. Затова изложбата е reality check, но е и изкуство. Това е тънка линия, с която Цвети и аз си играем – да дадем достатъчно на хората, за да разберат какво правиш, но и да ги поканим да влязат в наш свят.

Случвало ли се е да променяте работата си след срещи с хора, от чужди коментари?

Е: По-скоро съм изхвърлял нещо и започвал наново.

Ц: Наистина е изхвърлял.

Цветомира, защо избра точно релефи за тази изложба?

Ц: По принцип не правя релефи – предишните ми неща са малки скулптури, при това цветни. Този път процесът на работа беше по-задълбочен, опитвах се максимално да изчистя всичко, да няма излишни занимавки с неща, които в един момент стават декорация. Митологичните теми са ми интересни, както ми е интересна религията и психологията. Това са вечни теми – отношения между хората, как светът се случва, връзката между човек и природа, въпросите, които си задава човек.

Имате ли конкретни спомени от какво са провокирани произведенията в тази стая?

Е: Направих много рисунки, които се превърнаха в нещо като серия – след това като режисьор избираш една рисунка и започваш да работиш по нея. Това е нонстоп работа – като тръгнеш, набираш инерция и за мен това ми е най-приятният момент. Когато спре инерцията, ми става леко странно. Всяка картина е сцена – това е различното със скулптурата. Барелефът е нещо много силно, защото е като изпъкнала картина. Това означава, че окото ти може да го види от три измерения, но може да го чете и като картина. Ако отидеш на театър или кино, това също е картина – разиграва се пред теб. Една скулптура разказва друг тип история. Затова Classroom е много интересна – сцените, които се случват в картината, се вкаменяват в релефите и обратното. Падналият ангел все едно гледа картина, но картината не може да излезе от там. Тя е нереалност, а ангелът е при нас. Нещата на Цвети са тук, а моите не са.

Ц: Много хубаво го каза.

Творбите ви работят ли поотделно? Ако махнем релефите или картините, какъв ще е ефектът? Classroom не е ли отражение на вашите отношения?

Е: Не. Точно това ме кефи в нея. Представи си, че ти си куратор и измисляш тази изложба, търсиш си двама автори. Намерила си ни и така си ги сглобила - като откритие в сферата на изкуството.

Ц: В основата на Classroom е, че единият е ученик, а другият – учител. Никой не е единият или другият, и двамата сме и двете. Толкова сме различни – работим с различен материал, процесът е друг. Всеки много добре е успял да запази много солидна индивидуалност в работата си. Работите ни се сглобяват, защото стъпват на няколко основни неща, които са същите.

Е: Точно така! В тази изложба има разказ, който се е получил съвсем случайно. Ето тази картина (на жълтата стена – б. а.) я направих за два дни. Като я сложихме на стената, и двамата си казахме, че тя сякаш изчезва като мираж заради цвета. Решихме да оставим само тази стена в оригиналния й цвят. После тя донесе ангела и така се оформи една история. Аз мисля, че е съвсем възможно художници да направят такова нещо умишлено. На мен ми харесва, защото стана случайно.

Защо решихте Classroom да е тук, а не в галерия?

Е: Галерия би пречила. Тук се качваш по стълбите и влизаш в това място и то е Classroom - галерия за повода. Това е скромна изложба (без спонсори), но с доста мощен вътрешен писък.

Ц: През 90-те в България са се отваряли апартаменти за подобни изложби, но това вече не се прави. Няма много open studios в София. Аз харесвам такива неща и заради това името Classroom допълни представата ми – отсреща е „Стъкленото“ училище (122 училище в София – б.а.), класната стая е публично място. При нас е индивидуално пространство, което се отваря към всички. Самата идея за името дойде от лампите – сложихме такива, каквито съм имала в класната стая в началното училище. Искахме хубава светлина и тази се оказа най-хубавата, която можем да ползваме.

Какво е различното с предната ви обща изложба LOVECRAFTING III в галерия Æther с куратор Voin de Voin?

Ц: Voin de Voin прави една серия, в която кани двойки да живеят и работят в галерията. Всичко завършва с изложба. Онази изложба беше като проба, а това сега е начало. Аз съм се изразила много по-хубаво, много по-целенасочено и по-цялостно тук.

Е: Нямахме достатъчно свобода, някой ни даде заглавие. И двамата много обичаме свободата, защото вярваме в това, което правим. Когато имаш граници, това убива нещо в теб. Всеки трябва да внимава с другия, тук това го няма. И двамата се научихме да не ни пука. Тук работехме с пълно спокойствие.

Какви са плановете ви занапред?

Е: Повече работа.

Ц: Планираме да поддържаме хола си по-изчистен, за да може по-често и по-лесно да се трансформира. Винаги, когато имаме работи и решим, можем да направим изложба.

Фотографии: Михаил Новаков

Повече за Евгени и Цветомира тук:

https://zvetomiraborisova.com/

http://evgenybatoev.com/

Top