Хауърд Шиклер е колекционер на фотографии от 1970-та насам. Интересите му обхващат различни исторически периоди и еклектични теми - от индианците в Америка, френската примитивна фотография и ранните фотографски практики, през историята на голфа в Шотландия и САЩ, руския авангард от 20 век, до фотография с космическа тематика. Успява да комбинира колекционерството с работата си в сферата на недвижими имоти. През 80-те и 90-те фокусът му е върху търговски и бизнес имоти в Лос Анджелис. Бил е партньор в компания, реновирала офис сгради и многосемейни къщи. В последното десетилетие насочва вниманието си към архитектурния модернизъм в САЩ.
Георги Нейков е фотограф, колекционер, куратор. След 1989 г. живее и работи в САЩ, а от няколко години отново е в България. В продължение на години е част от екипа на Международния фотографски фестивал в Хюстън, Тексас - едно от най-престижните подобни събития в света. Има над двадесет самостоятелни изложби. Негови фотографии са притежание на музеи и частни колекции в САЩ, Мексико, Германия, Франция и Япония.
ГН: Господин Шиклер, започнал сте да колекционирате фотографии в началото на 70-те. Предполагам, по същата причина като повечето от нас - от любов към това изкуство. Винтидж художествената фотографията не беше толкова популярна тогава, колкото стана през последните години. Със сигурност не беше и толкова скъпа, но такива фотографии не се и намираха лесно, тъй като нямаше пазар за тях. Решението ви да се занимавате с недвижими имоти беше ли мотивирано от желанието ви да финансирате колекционерската си страст, или двете се допълваха?
ХШ: Със сигурност на художествената фотография се гледаше много различно тогава (през 70-те). Това бяха аналогови времена. Можеше да отидеш при Ансел Адамс, у тях, в къщата му в Кармел Хайландс. Ако не се лъжа повечето му известни 16х20 фотографии вървяха по 150-300 долара. Много от тогава по-малко известните фотографи, които днес вече са изключителни имена и се продават много скъпо, не продаваха добре изобщо – помня как купувах малки тестета от техни шедьоври на цени от десетина до 100 долара. Но финансовият аспект никога не е бил движещ за мен, защото по това време арт дилърите и колкеционерите нямаха и представа, че пазарът ще се разрастне толкова много. Мотивираше ме любовта към този тип изкуство и уважението, което изпитвам към историята му. Недвижимите имоти бяха нещо съвсем отделно. Всъщност, след като започнах работа в тази сфера стана много по-трудно да колекционирам, защото нямах достатъчно време да ходя по търгове на фотографии в Ню Йорк и Лондон, както правех през 70-те и в началото на 80-те. Дори имаше период, в който не следях пазара на фотографии толкова отблизо и пропуснах някои възможности да създам значителна колекция от майсторски товрби. Но към края на 80-те отново пътувах много в Европа и Русия, където видях нови възможности за колекционерска дейност.
ГН: Когато се запознахме в началото на 90-те вие започнахте да пътувате в Русия. Притежавате една изключителна колекция от работи на руски конструктивисти и то не само фотографии, а и книги, списания, плакати и артефакти. Открихте и вашата галерия Манхатън, посветена предимно на тези творби. За мен, лично, чувството да съм на толкова близко разстояние от най-значимите произведения на руския авангард, и то в Ню Йорк, или в последствие в Лос Анджелис, беше особено впечатляващо. Как се взима такова решение: да се инвестират толкова пари и време в изграждането на колекция, която тогава беше далеч от разбиранията за значима фотография в САЩ (въпреки че в музеите МоМа и Гети тогава също имаше немалко руско изкуство от този период)? Не беше ли голям риск, и финансов и емоционален, да се ориентирате в тази посока? За същите пари можехте да направите отлична инвестиция в недживим имот в Ню Йорк, или пък да се сдобиете с фабрика за алуминий в Русия, която гарантирано да ви превърне в милионер.
ХШ: Рискът винаги е голям, и във финансов аспект, и откъм време. Посвещаваш една значителна част от живота си на някакъв вид спекулация, която в най-добрия случай ще успее да стигне до неголям брой хора. Но за мен това винаги е било приключение, начин да разказвам истории чрез колекционерството си, да правя нещо, което малцина бяха правили до този момент. Не следвах някаква проверена формула. Предпочитах сам да си я създам. Пред мен нямаше отъкан път. Предпочитах сам да си го проправям. Ако тогава бях купил имот в Ню Йорк, със сигурност щеше да е по-добрата инвестиция. За фабрика за алуминий в Русия не съм толкова убеден. Но винаги съм смятал, че изкуството на колекционирането е в намирането на нишовите теми, на тези, които са възможно най-далеч от всеобщата представа за това какво е популярно и мейнстрийм. В началото на 90-те това беше руската фотография.
ГН: Създаването на колекция е нещо много лично: придаваш различен смисъл, разказваш една изцяло нова история с вече съществуващи истории (фотографиите). Колекцията започва да води свое собствено съществуване и като всяко такова - има начало и край. Някои имат щастлив край (в музеи), други не толкова (на битаци или в боклука). Какъв съвет бихте дали на някой, който започва тепърва да се занимава с колекционерство? Как и откъде да започне, имайки предвид колко драстично се е променила фотографията, и концептуално, и технически?
ХШ: Колекцията е жив организъм. Съветът ми към начинаещия колекционер е да бъде ненаситен в образоването на самия себе си, което значи да ходи непрестанно на изложби, в музеи, галерии, като и на фотографски изложения. Да чете фотографски монографии и истории. Да види и почувства какво го вълнува на лично ниво. Да си определи бюджет и да се хвърли в дълбоките води с ясното съзнание, че може да направи някои грешки (на мен все още ми се случва) и че може винаги да пренасочи курса на колекцията си като продаде стари придобивки. Който мисли, че всичко, което си заслужава да бъде колекционирано, вече е някъде в колекция е напълно заблуден. Смятам, че е точно обратното. Отварят се толкова нови хоризонти - нови фотографи, теми, наративи с историческа стойност чакат да бъдат открити всеки един ден. Големите галерии и аукционни къщи диктуват вкуса на пазара така, че да накарат колекционерите да мислят като тях и да купуват едни и същи творби отново, и отново. Да се следват лидерите на пазара е може би добра стратегия за краткосрочна инвестиция. Но истинският дух на колекционерството е в това да разкажеш своя лична история.