08/08/2018 Силвана Василева Галерия

Храната като здравословен избор - Филип Харманджиев

Живеем в епоха, в която храненето се е превърнало в сложен избор, свързан с размисли върху различни теории, митове и взаимно противоречащи си здравни съвети. Търсейки онази диета, която работи за нас и ни кара да се чувстваме и изглеждаме добре, сме склонни да опитваме вегетарианство, веганство, хранене без глутен или лактоза, или просто да гладуваме за да детоксикираме тялото си. В този комплициран казус не винаги е ясно дали не следваме сляпо тенденциите или правим истински осъзнат избор на добре информиран човек.

Срещаме се с Филип Харманджиев - собственик на винарна “Дамяница” и симбиотичната ферма "Чифлик Ливади". Той е истински посветен на каузата си за чиста храна и никога не отказва да бъде полезен в смислени начинания, които подкрепят тази идея.  За него модерното фермерство следва естествената природа на животните и предлага нови модели на мислене. Вдъхновява се от книгата на американския фермер Джоел Салатин, който развива теорията си на практика, в собствено стопанство, в щата Вирджиния. Именно това, вече няколко години, се случва и в чифлик "Ливади". Освен всичко Филип е отличен готвач, експериментира не само в собствената си кухня, но и на различни форуми, които използва и като платформа за да споделя своя опит. Ето кои, според него, са фундаментите на здравословното хранене.

Как избираме правилния за нас хранителен режим сред всички концепции за здравословно хранене?

Първо, важно е да се отбележи, че начинът на хранене на хората в различните краища на света е различен, поради факта, че ескимосите, африканците, азиатците или европейците живеят в различна среда и имат различни хранителни нужди. Не съществува универсално решение, което да работи еднакво добре за всички.

И все пак, бих посочил няколко фактора, с които трябва да се съобразим, когато избираме храната, която консумираме. Първото основно правило, което трябва да следваме е да слушаме собственото си тяло. Ако, когато човек яде месо и след това усеща, че не се чувства добре, то тогава ще разбера решението му да не яде този продукт. Но ако причината за спиране на консумацията му е това, че той е против убиването на животните с цел храна, това за мен е политически тип вегетарианство, срещу което съм против. Просто защото по този начин човек реално вреди на организма си. Това се превръща в сериозен проблем, особено когато този избор касае израстването на децата на такива хора.

Смъртта, разглеждана като нещо страшно и лошо по принцип е градска концепция. Често е използвана като инструмент за контрол върху хората, докато тя всъщност е толкова естествена, колкото е и самото раждане. В живота на село, сред природата, постоянно нещо умира и се ражда. И на смъртта не се отдава същото значение. В някои култури дори се празнува като събитие, което дава начало на нещо по-добро. Това, според мен, е по-добрият начин да се гледа на смъртта.

Как избираме продуктите, които да консумираме?

Тук ще очертая второто правило при здравословното хранене, като цитирам един от най-големите специалисти по хранене в света Майкъл Полан. Той казва :”Не яж това, което прабаба ти не би разпознала като храна!”

Днес ние не консумираме природни продукти, а продукти на хранителната наука. Технологиите в хранителната индустрия след Втората световна война са се развили до там, че хранителните гиганти бълват количество и разнообразие от продукти, които могат да бъдат вкусни и същевременно много вредни. В природата обикновено вкусните неща са полезни за здравето ни, а тези, които рецепторите ни не одобряват, в повечето случаи са вредни и отровни за организма.

Ако погледнем назад в историята, от 14000 години насам хората живеят и се изхранват от селско стопанство. Човешкият организъм е свикнал с традиционно отгледана, екологична, непреработена и невидоизменена, истинска храна. От преди около 50 години навлиза производството на технологични храни, в които преобладават добавки, консерванти, оцветители, хормони, антибиотици, химикали, с които тялото ни исторически не е свикнало да се справя и да остане здраво. Трябва да мине още много време, за да стане ясно кои от тези храни човешкият организъм ще отхвърли категорично и към кои ще се адаптира по някакъв еволюционен начин. Ето защо много от най-тежките, неизлечими болести днес са съвременни заболявания, които преди не са били познати на човечеството. Поколенията, които са се хранели с чиста храна, не са чували за рак, аутизъм, болест на Крон, Хашимото, редица алергии и болести, които днес са бич за съвременното общество.

Разбира се, че съществуват и други фактори, свързани със замърсената среда, в която живеем днес, но храната е фундаментална част от това, което се отразява на здравето ни.

Какво смятате за изключването на различни групи храни от менюто, като например тези, които съдържат лактоза и глутен?

Тук стигаме до микробиома на човешкия организъм. В тялото ни живеят десет пъти повече бактерии, отколкото са клетките в него. Полезните микроби в организма ни помагат за производството на някои витамини, смилането на храната и усвояването на хранителните вещества. Така микробиомът на човека се оказва ключът към неговото добро физическо и психическо здраве. Изследванията на д-р Наташа Кембъл-Макбрайд за чревно-психологическия синдром (Синдром на храносмилателната система и психиката - GAPS) доказват връзката между конкретни храносмилателни разстройства със състояния като шизофрения, аутизъм, депресия и др. Основният проблем при тях са така наречените “пропускливи черва”, които са изгубили нормалния си бактериален слой и пропускат токсини от храната в кръвта, а оттам и до мозъка. Това развива различни психически разстройства.

Лечението в тези случаи преминава през заздравяване на червата. А в тях живеят около 30000 различни вида микроба, за които трябва да се грижим чрез правилно хранене. Ограниченията в храната или приемането на токсични храни би захранило лошите, патогенни бактерии в червата и това би довело до различни заболявания. Трудното усвояване на лактозата или глутена се появява, когато има дисбаланс в микробиома на организма.

Без значение от симптомите обаче, можем да затвърдим универсалните истини като тази, че нямаме нужда от бързите въглехидрати и чистите захари.

Трябва да даваме храна на добрите бактерии в организма си, а те се хранят с добра, пробиотични храна. Ако се храним с неща, които те не харесат, то се появяват друг вид, патогенни бактерии, които я усвояват, с което тези лоши микроби се развиват и започват да доминират, а това е зле за нашето здраве.

Как се отразяват на здравето животинските продукти, в които има антибиотици?

Храните, които поддържат микробиома ни в добро състояние не са от тези, които не се развалят дълго време. Месото и продуктите, в които има остатъчни, субтерапевтични дози антибиотик убиват нашия микробиом. Част от добрите бактерии в организма ни умират, освен това, той става резистентен към типа антибиотик, който ако му се наложи да приеме, няма да му подейства. Храненето с месо и продукти от пасищни животни е начинът да ядем чиста животинска храна. Освен това, когато едно животно се отглежда по този максимално естествен начин, то си набавя много повече витамини и минерали от земята и природата. Приемът на чисти животински продукти по тази линия спомага и за по-добрия метаболизъм при хората.

Как да проверяваме храната си?

Като си направим усилието да проверим кой и как я е произвел!

В едно капиталистическо общество, в каквото живеем днес, парите са по-важни от хората. Приоритет е развитието на хранителните технологии. Измислят се какви ли не, невиждани в природата, начини за хранене и отглеждане на животните. Гони се ниска себестойност на продуктите и висок марж при продажбите. Качеството и полезността на храните на пазара не са грижа на чиновника, индустриалния производител, големия супермаркет или фармацевтичните компании. В тази ситуация всеки от нас сам трябва да се погрижи за здравето си с избора на правилната, чиста храна. Както проучваме и търсим препоръки за всичко, което купуваме и потребяваме, така трябва да го правим и за храната си.

Кога хората започват наистина осъзнато да се грижат за това с какво се хранят?

За жалост или при сблъсъка с някоя сериозна болест, или когато им се родят деца и някак приоритетите и светогледът им се променя. Тогава ревизират нещата, с които се хранят и полагат повече усилия за да се снабдят с чиста храна.

Тези които осъзнават важността на качествената храна не казват, че нямат време за да я проучат и намерят, или че им е твърде скъпа. Ако инвестираме парите от всички хранителни добавки, които приемаме на таблетки в добра храна, се оказва, че чистите хранителни продукти не са чак толкова скъпи. Както съветва Майкъл Полан :” Купувайте висококачествени продукти и яжте по-малко от тях. Изберете качеството пред количеството и доброто преживяване пред калориите.”

Аз мисля, че всичко е въпрос на мотивация и приоритети.

http://www.livadi.bg/index.php?route=product/category&path=66_93

 

Top