Израснах в малък апартамент с голяма библиотека. Томове литература заемаха всяко свободно място, както и една стена от коридора. Книгите бях неизменен обитател на дома ни. Сега обаче затварям вратата на моя роден дом, защото съм ви приготвила нещо много по-вълнуващо: литературна разходка из Стара София. Спирките ще бъдат къщите на няколко известни български писатели.
Пейо Яворов
ул. Г. С . Раковски 136
Последният дом на Пейо Яворов е голяма и неприветлива къща на улица „Раковски“ в близост до „Патриарх Евтимий“. Сред занемарения двор се издига паметник на поета, навел глава към земята. Дали заради паметника, неугледния вид на фасадата или зловещата сцена, която се е разиграла там на 30 ноември 1913 г., къщата изглежда не като дом, а като гробница. Поетът живее под наем там със своята любима Лора Каравелова само една година – от 29 ноември 1912 до гореспоменатата нощ, в която Лора се самоубива след скандал по между им, а поетът прави неуспешен опит да я последва, при който се ослепява. От 1963 г. къщата функционира като музей, който излага лични вещи, ценни сбирки от ръкописи, оригинални фотографии, личната библиотека на поета, първите му издания с автографи, оръжейната му колекция. От 2009 г. къщата е собственост на масонската ложа у нас. Обектът е обявен за паметник на културата и, по закон, стопаните му носят наказателна отговорност при повреда на зданието. Ако, обаче, то рухне само, отпадат всички изисквания към тях. Преди няколко години излезе информация, че се предвижда на мястото на Яворовата къща да се направи пиано бар. Дали заради острата обществена реакция или по други причини, това не се случи. За момента Яворовата къща просто пустее и се руши.
Димитър Димов
ул. „Кръстьо Сарафов“ № 26
Жилището на автора на легендарните романи „Тютюн“ и „Осъдени души“ се намира на първия етаж на стара жилищна кооперация в долен „Лозенец“. Две стаи и кухня – в това малко пространство се е простирал геният на писателя, който приживе е признат, издаван и награждаван. Всичко в жилището музей и до ден днешен е автентично. Гледате пакета цигари „Слънце“ и имате чувството, че Димов е отишъл за още една кутия и ей сега ще се върне. В музея на писателя се съхранява впечатляващата му библиотека от над 2500 тома – от романите, с които се развлича героинята му Ирина до енциклопедии и учебници по анатомия. По-дълбок поглед към личния му живот хвърлят портретите на двете му дъщери – Сибила и Теодора. Вместо домакински електроуреди и прибори, в кухнята на Димов, който освен обичан писател, е бил и отличен ветеринар, посетителят открива колби, епруветки и стативи. В бившата спалня на писателя се съхраняват най-ценните съкровища – негови ръкописи и книги, преведени на над 30 езика.
Иван Вазов
ъгъла на ул. “Г.С. Раковски” и “Ив. Вазов”
Обикновената сива фасада на двуетажната къща, разположена между улиците „Иван Вазов“ и „Раковски“, по нищо не издава, че вътре в продължение на четвърт век е живял авторът на „Под игото“. След като сменя няколко квартири на бул. „Витоша“, ул. „Солунска“ и бул. „Гурко“, Иван Вазов решава да построи свой дом на парцел, наследен от чичо му. В началото на 1895 г. писателят сключва ипотечен кредит и до есента на същата година вдига двуетажна къща, където живее до смъртта си през 1921 година. През 1926 къщата става първият български литературен музей. Елин Пелин е негов уредник в продължение на 20 години. Музеят е засегнат от бомбардировките над София на 30 март 1944 г. За щастие, цялото имущество е било предварително прибрано на сигурно мястото. Къщата е възстановена и отново отворена като музей през 1950 година. На първия етаж на Вазовия дом е запазен столът, на който е седял писателят по време на последния си обяд. На втория етаж е кабинетът на Вазов с изглед към Витоша, както и спалнята му с неизменния тефтер на нощното шкафче. В гостната, сочеща към ул. „Раковска“, Вазов е посрещал Константин Величков, проф. Иван Шишман, Евгения Марс и други свои приятели интелектуалци. На 24 октомври 1920 г. от балкона с изглед към ул. „Раковски“ Иван Вазов е приемал поздравленията по случай 70-та годишнина си и 50-годишния си творчески юбилей. Оттам са минали почитателите на народния поет при вестта за смъртта му.
Пенчо и Петко Славейкови
ул. „Г. С. Раковски“ 138
Ако искате да видите пачите пера, с които Петко Славейков е писал стихове, както и джезвето, в което си е приготвял кафе, заповядайте в къщата музей на ул. „Раковски“ 138. В имота на внучката на поета – Светослава Славейкова, е пресъздадена атмосферата на старата турска къща с голям двор, която Петко Рачов Славейков купува в края на 1879 година, когато се установява със семейството си в София. Тя се е намирала на площад „Кафене баши“, настоящият „Славейков“. В литературния музей, открит през 1951 г., се съхраняват около 80 000 страници ръкописи на баща и син Славейкови, сред които поемата „Ралица“, както и личните им библиотеки от общо над 2000 тома. В дома на писателите се намира дървената маса, на която е подписана Търновската конституция. Бродирани носни кърпички, кожени ръкавици и копринен шал са сред експонатите, пазещи спомен за любовта между Пенчо Славейков и Мара Белчева.
Никола Вапцаров
ул. Ангел Кънчев 37
На четвъртия етаж в жилищна кооперация на ул. „Ангел Кънчев“ 37 се намира последният дом на поета революционер Никола Вапцаров. В него Вапцаров е живял, заедно със съпругата си и семейството на брат си, от май 1940 до 4 март 1942 г. В това жилище Вапцаров съвместява двете си основни дейности - пише едни от най-добрите си стихове и организира конспиративната си антифашистка дейност, за която е арестуван на 4 март 1942 г. 10 години след трагичната смърт на поета близките му даряват жилището, за да бъде създаден музей. Той е отворен за посетители на 6 май 1956 г. Музеят “приютява“ най-голямата част от архива на Никола Вапцаров – тетрадки, ръкописи и снимки от ученическите му години, личната му библиотека, преводи на стиховете му на повече от 30 езика, много от личните му вещи, както и богата колекция от портрети и илюстрации на български и чужди художници. Тук се съхранява и Световната награда за мир, присъдена на Вапцаров посмъртно през 1952 г. Ако този текст е събудил у вас желание да предприемете един истински тур из къщите на любимите български писатели и поети, трябва да знаете, че това става с предварителна уговорка по телефона. За контакти: http://nlmuseum.bg/. Националният литературен музей предлага и чудесни виртуални разходки.